Източник:  www.darikfinance.bg

Докато останалата част от света се възстановява от Голямата рецесия от 2008-2009 г., Европа е в застой. Темпът на икономически растеж в еврозоната се очаква да достигне едва 1.7% през следващата година. Какво може да се направи по въпроса? Пита професорът по политическа икономика и член на Британската камара на лордовете, Робърт Скиделски в Тhe Project Syndicate.

Едно от решенията е слабото евро. По-рано този месец, главният изпълнителен директор на Airbus призова за драстични мерки за намаляване на стойността на еврото спрямо долара с около 10%, до 1.20-1.25 EUR/USD.

Европейската централна банка намали лихвените проценти по депозитите си от 0 до минус 0.1%, ефективно таксувайки търговските банки за техните влогове. Но тези мерки имат малък ефект върху валутните пазари.

Причината е, че те не водят до увеличаване на съвкупното търсене. Великобритания, Съединените щати и Япония увеличиха сериозно паричното предлагане, за да съживят икономиките си, като девалвирането на техните валути се превърна в съществена част от механизма за възстановяване.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги често намекваше за количествени улеснения и дори най-сетне обеща въвеждането на такива. Но бездействието на централната банка не е основната причина за поскъпването на еврото. Моделът на дисбаланси по текущите сметки в цялата еврозона също играе голяма роля.

Германия, най-голямата икономика във валутния съюз отчита излишък, който не е ново явление. Това е така от 1980 г. насам, с едно голямо изключение, когато интензивните инвестиции в бившата ГДР абсорбираха допълнителния капитал.

От 2000 г. насам обаче капиталовите излишъци бързо растат и в момента са на нива около 7.4% от БВП.

Сега обаче страните, които традиционно имаха дефицити по текущите си сметки, се стремят към формиране на излишъци. Така капиталовият баланс на еврозоната като цяло вероятно ще бъде на плюс с 2.25% от БВП през тази и следващата година. Това означава, че спестяванията в европейската икономика растат по-бързо от инвестициите и съответно се изнася повече, отколкото се внася. Принципно тази ситуация води до поскъпване на еврото.

През октомври 2013 г. Министерството на финансите на САЩ посочи структурния излишък на Германия като източник на проблемите в Европа. Неговият аргумент е, че ако една страна има излишък, то друга трябва да има дефицит.

Ако страната с излишък не взима мерки, за да го намали, например, чрез увеличаване на вътрешните инвестиции и потребление, единственият начин страната с дефицит да подобри капиталовия си баланс е чрез съкращаване на собствените си инвестиции и потребление. Така се стига до стагнация на икономиката.

Германия запази своя излишък, докато средиземноморските страни понижиха дефицитите си чрез съкращаване на инвестициите, потреблението и вноса. Безработицата в Гърция достигна почти 27%, в Испания също е почти толкова висока.

През ноември 2013 г. Пол Кругман пише, че "Германия се проваля в управлението на нарасналата цената на строгите икономии." Но Берлин отхвърля тази логика.

Излишъкът по текущата сметка е просто награда за упоритата работа на германците. В действителност, според германското финансово министерство, излишъкът "не е причина за безпокойство, нито за Германия, нито за еврозоната или за световната икономика." Така, ако е необходима "корекция", тя трябва да бъде направена от страните с дефицити чрез строги икономии.

Джон Мейнард Кейнс посочва дефлационните последици от това поведение още през 1941 година. Страните с дефицити с фиксиран валутен курс, какъвто е случаят в еврозоната, са принудени да намалят разходите си, докато страните с излишъци не са под същия натиск да увеличават своите. Тогава той предлага постоянните излишъци и дефицити да се облагат с по-високи лихви, но планът му за реформиране на глобалната система за международни разплащания е отхвърлен.

Разбира се, една страна кредитор винаги може да помогне на икономиката на длъжника, като инвестира излишъка си там. Германия е готова да направи това по принцип, но настоява, че строгите икономии трябва да са на първо място. Проблемът е, че стагнацията разрушава инвестиционните перспективи.

В същото време Китай показа, че е възможна доброволна корекция на излишъка по текущата сметка. Доскоро проблемът с глобалните дисбаланси беше свързан най-вече с излишъка на Китай в търговията му със САЩ.

Пекин използваше допълнителните средства, за да купува американски облигации, което доведе до понижаване на лихвените проценти в САЩ и позволи на Вашингтон да финансира огромния дефицит по текущата си сметка. А евтините заеми бяха в основата на имотния балон, чието спукване предизвика финансовата криза от 2008 г.

Оттогава Китай положи големи усилия за намаляване на капиталовия си излишък и от 10.1% от БВП през 2007 г. го понижи до 2% от БВП през 2013 г.

Защо Китай направи корекция, а Германия отказва? Може би ключовата разлика се крие във факта, че Германия има значително политическо влияние над страните с дефицити, с които търгува. Тя действително е в състояние да ги принуди да налагат строги мерки за икономии.

Това повдига важния въпрос по отношение на легитимността на тези мерки, от които печели само кредиторът.

Така че май ще трябва да разчитаме на Драги и количествените улеснения да спасят еврото от Германия.