Източник: отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Тази година се предполагаше, че ще се поднови нормалния цикъл на световната икономика и пазарите. Докато възстановяването набира скорост, акциите се очакваше да продължат тяхното рали, а правителствените облигации се очакваше да загубят стойност (което означава по-висока доходност при тях) според консенсусното мнение.

Това обаче не се случи. Към 11 август индекса Дау Джоунс отчита минимален спад за годината (Стандард енд Пуърс е с растеж), а загуби има и при FTSE 100 във Великобритания, CAC 40 във Франция, DAX в Германия и Topix 500 в Япония. Доходността по правителствените облигации тестват исторически дъна, особено в Германия, където доходността при 10-годишните книжа спадна до 1.06% спрямо 1.93% в края на 2013. Доходността по еквивалентните американски облигации спадна от 3.03% до 2.42%.

Причините пазарите на акции и облигации да не отговорят на консенсуса са много. Първо, някои пазари скочиха много през 2013, Уолстрийт с около 30%, а инвеститорите започнаха тази година при оптимистично настроение в излишък. Второ, излязоха мрачни новини от световната икономика. Америка преживя изключително разочароващо първо тримесечие със спад на БВП от 2.1% на годишна база. Въпреки ръста през второто тримесечие, същото не може да се каже за Европа. Италия се върна в рецесията, а германския ZEW индекс за икономическото доверие се срина през август. БВП в Япония потъна с 6.8% през второто тримесечие на годишна основа, а последните данни от Китай са по-слаби от очакваното.

Трето, бавното икономическо възстановяване означава, че инфлацията е все още много слаба. И наистина в Европа, където цените нараснаха към юли за последната година с 0.4%, дефлацията остава сериозен проблем. Това помага да се обясни силата на пазара на облигациите. Изключително ниските номинални нива на доходност са все още позитивни в реално изражение (измерени след инфлацията). Четвърто, геополитическите рискове - конфликта в Украйна, битката между Израел и Хамас в Газа и увеличението на екстремистите в Сирия и Ирак - доведоха до волатилност на пазарите в няколко случая.

За финал, инвеститорите се безпокоят от ефекта на предстоящото оттегляне на стимулите на централните банки. Федералният резерв трябва да спре покупките на активи през октомври, а увеличение на лихвите на Английската централна банка изглежда вероятно в началото на следващата година. Това може би е и най-критичния фактор, имайки предвид как ниската възвръщаемост върху свободните средства окуражи инвеститорите да купуват рискови активи като акциите и корпоративните облигации. Като цяло финансовите пазари бяха манипулирани в световен мащаб от централните банки.

През последните пет години ефекта от политиката на централните банки беше да направи оценките почти незначими. Проучване във Великобритания установява, че 55% от инвеститорите вярват, че акциите в големите икономики са надценени. Въпреки това обаче акциите изглеждат по-добри от повечето познати алтернативи като правителствените облигации (75% считат че са прекалено скъпи) и корпоративните облигации (72% считат, че са надценени).

Нежеланият избор може да обясни защо, въпреки всички опасения, загубите на капиталовите пазари тази година са толкова малки. Допитване сред управителите на световни фондове, проведено от Банк ъф Америка Мерил Линч установява, че въпреки намалената тяхна експозиция в акции и увеличеното поддържане на пари в брой, нетно 44% от инвеститорите все още имат по-голяма от нормалното експозиция в акциите.

В известен смисъл капиталовите пазари пренебрегнаха закона за гравитацията. Централните банки свалиха лихвените проценти (и въведоха количествени поощрения), защото се опасяваха, че икономиката ще е слаба. Икономиката наистина беше слаба, но печалбите бяха силни. Тези в Америка бързо скочиха след срива в края на 2008. В момента те са близко до най-високите нива след Втората световна война като пропорция от БВП, въпреки че спаднаха значително през първото тримесечие.

Основният фактор беше увеличението на печалбите. Продажбите на акции са едва минимално по-високи спрямо преди шест години. Слабото представяне на реалните заплати задържа разходите на ниски нива. Друг фактор обаче е употребата от компаниите на техния свободен капитал за обратно изкупуване на акциите. Това води до бърз растеж на съотношението печалби на акция. Американските компании оповестиха обратни изкупувания на стойност 671 милиарда долара само през последната година или това е около 3.9% от БВП и правят планове за нови 300 милиарда долара през тази година. Това е повече от четири пъти над парите, които дребните и институционалните инвеститори са разположили във фондовете.

Като змия поглъщаща собствената си опашка, корпоративния сектор поглъща собствения си капитал. Колко дълго това може да продължи е загадка. Пиковата година на обратни изкупувания на акции беше 2007, точно преди кризата с дълга. Това не е добра поличба.