Източник: Отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Изведнъж доларът се превърна в желана валута. Зелените пари скочиха с 6.3% на средно претеглена база през последните три месеца. Наскоро удариха шест годишен връх срещу йената и две годишен връх срещу еврото.

Тенденцията отразява увереността в американската икономика в съчетание с опасенията за останалите икономики. На 7 октомври МВФ намали прогнозите си за световния растеж през 2014 до 3.3% спрямо предвиждания през април от 3.7%. Някои от най-големите намаления бяха в Европа. Сега вече очакванията са Франция да нарасне със само 0.4% тази година, което е с 0.5% по-ниско от прогнозите през юли. В потвърждение на песимизма на МВФ, индустриалното производство в Германия спадна с 4% през август, докато фабричните поръчки се сринаха с почти 6%. И двата резултата са най-големите понижения за последните пет години. За разлика от тях последните данни от Америка показаха 248 000 открити нови работни места през септември и спад на безработицата до 5.9%.

Относително силното икономическо представяне подсили очакванията, че Федералния резерв ще започне да повишава лихвите следващата година, докато Европейската централна банка и Японската централна банка ще ги задържат на ниски нива. По-високите лихви ще привлекат инвеститорите към долара, особено тези които следват стратегията "разносна търговия", при която заемат пари от държава с ниски лихви и ги инвестират в държава с по-високи лихви.

Разносната търговия беше трудна през последните години, защото почти всички държави в индустриалния свят държаха лихвите близо до нулевите нива. Сега обаче вече се оформя значителна разлика на пазара на облигациите, където доходността по 10-годишните американски книжа имат 1.5% по-висока доходност от германските със същия матуритет. Това е много голяма разлика спрямо историческите стандарти.

По-силната икономика прави американските компании по-привлекателни за международните инвеститори. Капиталовите пазари в Америка се представят тази година по-добре от конкурентите в Европа и Япония, въпреки спадовете от последните дни. Чужди фирми са вкарали общо 325 милиарда долара в американската икономика през тази година. Това увеличава търсенето на долари.

Големият въпрос обаче е колко дълго ще се задържи тази тенденция. Последното покачване е малко спрямо стандартите на огромните ралита от началото на 80-те и края на 90-те години на миналия век. По-скъпият долар има своите предимства за американците. Чуждестранните инвеститори ще имат по-голямо желание да държат американски облигации, което улеснява правителството при финансирането на дефицита. Американските туристи ще използват допълнително парите си при чуждите дестинации. Вносът ще спадне като цени, което ще държи инфлацията ниска, въпреки силата на икономиката.

Има обаче и недостатъци. Американските компании ще установят, че техните печалби в чужбина струват по-малко в доларово изражение. Около 1/3 от приходите на листваните в Стандард енд Пуърс компании идват от чужбина. Американският износ ще бъде по-малко конкурентен във време когато страната все още има дефицит по текущата сметка в размер на 2.3% от БВП, въпреки бума на шелфов петрол. Резултатът е, че голямо поскъпване на долара отрязва растежа на БВП с около 0.5% през следващата година според моделите на Фед (това може да означава, че Фед по-бавно ще стяга монетарната политика отколкото пазарите очакват, а това е фактор, който може да ограничи растежа на долара).

По-силен долар ще има обратния ефект върху европейските и японските икономики, правейки експорта им по-евтин и вдигайки цените на вносните продукти. Централните банки и на двете места може и да приветстват това развитие, тъй като се опитват да генерират растеж и да избегнат дефлация. Така долара сам по себе си може и да не успее да спаси света, но определено ще даде на тези икономики време.

За ново възникващите пазари ефекта вероятно ще е по-малко положителен. През 2010 Гуидо Мантега, министър на финансите на Бразилия, предупреди че облекчената монетарна политика в Америка и другите държави ще доведе до валутни войни при които богатите държави ще се опитват да подобрят конкурентно способността на експорта си като девалвират валутите си. Инвеститорите изливат пари също и в ново възникващите пазари, привлечени от изгледите за по-добър икономически растеж, което води някои държави (включително Бразилия) към налагане на контрол върху капиталите. По-силен долар може да накара сега капитала да изтича от тези държави също толкова бързо. Това би било сериозен проблем там където правителствата или фирмите заемат значителни средства в долари, тъй като техните постъпления са деноминирани в местна валута, а задълженията в долари.

Продължителна сила на долара може да има също и политически последствия. Предишните две ралита на долара доведоха до спад на работните места в производствения сектор. Това породи оплаквания от американските политици, че първо Япония, а после Китай нечестно са потискали валутите си, за да отнемат американски работни места. Лесно можем да си представим същите аргументи да се появят и този път като очевидната цел ще е Германия. Тя има излишък по текущата сметка от 7.2% от БВП, а последната слабост на еврото вероятно ще увеличат допълнително цифрата. Правителствата устояха на призивите за протекционизъм в миналото, но техните икономики тогава бяха по-силни. Може би отбиването на подобни удари в бъдеще ще е по-трудно имайки предвид, че гласоподавателите бяха разгневени от годините на сурови правила и спадове на заплатите при инфлационно балансираните стойности.

По материали на световни информационни източници