Източник:  www.darikfinance.bg

Правилата са от основно значение за икономическия растеж, сигурността и като цяло за всичко добро в цивилизацията. Ако погледнете историята на човечеството, ще забележите, че нарастващ брой правила, които ни позволяват да взаимодействаме на много различни равнища. Ако нямахме правила, нямаше да умеем да управляваме ежедневието си в почти всеки един аспект.

През XVIII век, след Френската и Промишлената революция, Западът изпреварва останалия свят от гледна точка на способността си да изгражда държави. Причината за това е постигнатия баланс между три ключови институции. Първата от тях е самата държава. Китайците създават много съвременно изглеждаща държава още преди около 2000 години. Но държавата и държавните институции трябва да бъдат балансирани чрез върховенство на закона и демократична отчетност, така че генерираната от държавата власт да бъде използвана в обществен интерес, да бъде предсказуема, да защитава правото на собственост, а оттам и чуждестранните инвестиции и търговията. След като бяха създадени тези институции, Западът успя да създаде богатство чрез нови технологии и много по-сложни организации.

В Китай липсват правила и пряка демократична отчетност, но в известен смисъл страната е поела по път на реформи, които до голяма степен приличат на вече извървяния от Европа. В същото време там съществува централизирана бюрокрация, а когато има бюрокрация, има и правила, бюрокрацията живее от правилата. Така че в Китай се наблюдава не точно върховенство на закона, а управление чрез закона. Мандатите на китайските лидери са ограничени до десет години. Ако някои от автократите в Близкия изток имаха ограничен мандат от десет години, мисля, това щеше да промени цялата картина в региона. Така че основното предизвикателство пред Китай не е изграждане на краткосрочна демокрация, а на нещо, което гарантира върховенство на закона, ограничаващо не само обикновените хора, но също и лидерите.

Държавната власт, за да не бъде просто сурова власт, трябва да бъде прецизно легитимирана. В малко от страните, създадени след колониализма в Близкия Изток, властта е такава. Например французите поставиха алауитите начело на Сирия, малцинство, което беше мразено от голяма част от останалото население. Ирак беше сглобен от три автономни провинции, това не беше естествен политически съюз. Така, макар привидно тези страни да имаха силни държави, на властта ѝ липсваше легитимност и различни удари отвън просто ги тласнаха към ръба и провала.

Африка е друга история. Там никога не е имало силни традиционни държави преди европейския колониализъм. Истинският провал на европейците в този регион беше не в това, че създадоха жестоки авторитарни режими като този в Конго, а че не инвестираха в държавни институции. Това е в рязък контраст със случилото се в Хонконг, Сингапур или Индия, където британците останаха дълго време и дадоха на индийците бюрокрация, армия и други държавни институции. /Франсис Фукуяма пред The Economist/