Източник: www.darikfinance.bg
Валутните войни се възобновяват, макар че този път целта е да се открадне инфлация, а не икономически растеж.
Министърът на финансите на Бразилия Гуидо Мантега популяризира понятието "валутни войни" през 2010 г., за да опише политики, използвани от големите централни банки за повишаване на конкурентоспособността на техните икономики чрез по-слаби валути. Сега мнозина смятат, че по-ниските валутни курсове са начин да се избегне осакатяващата дефлация, пише Bloomberg.
Анемичният ръст на цените задушава водещите икономики. Осем от 10-те валути с най-големи очаквани спадове през 2015 г. са на държави, които са или в дефлация или следват политики, отслабващи обменните курсове, показват данни на Bloomberg.
Целта на валутните войни сега не е ребалансиране на икономиката и генериране на растеж, а прехвърляне на дефлационните проблеми на останалата част от света.
По-ниските валутни курсове водят до повишаване на цените на вноса, увеличават инфлационните очаквания и засилват инвестициите в местната икономика. На практика обаче дефлационният натиск се изнася към пазарите чиято валута е поскъпнала. Най-потърпевши от тези политики са големите износители като Китай и САЩ.
Управителят на Централната банка на Япония Харухико Курода заяви миналия месец, че ще приветства по-нисък обменен курс на йената, който ще допринесе за постигането на целевата инфлация. Ето защо финансовата институция ще удължи безпрецедентната си програма за стимулиране на японската икономика.
Подобно на японския си колега, президентът на Европейската централна банка Марио Драги призна необходимостта от по-слабо евро, за да се избегне дефлация и да се постигне по-конкурентен износ.
След аржентинското песо, което потъна вследствие на отказа на Аржентина да плати част от дълга си, йената ще бъде най-големият губещ сред основните валути към края на 2015 г., според прогнозите на инвеститорите. Японските пари поевтиняха с 5.3% от юни насам и вероятно ще паднат с още 6.1%.
Еврото също се очаква да бъде сред 10-те най-големи губещи, като инвеститорите прогнозират 5.6% спад за единната валута.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.05 | ▲0.20% |
USDJPY | 154.17 | ▲0.02% |
GBPUSD | 1.26 | ▼0.17% |
USDCHF | 0.89 | ▼0.50% |
USDCAD | 1.40 | ▲0.32% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 803.60 | ▲0.46% |
S&P 500 | 6 002.88 | ▼0.11% |
Nasdaq 100 | 20 862.30 | ▼0.36% |
DAX 30 | 19 438.40 | ▲0.19% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 95 098.90 | ▼3.02% |
Ethereum | 3 494.27 | ▲3.82% |
Ripple | 1.47 | ▲2.77% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 69.07 | ▼3.11% |
Петрол - брент | 72.58 | ▼2.66% |
Злато | 2 627.24 | ▼3.41% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 535.14 | ▼1.69% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.50 | ▲0.40% |
Germany Bund 10 Year | 135.16 | ▲0.45% |
UK Long Gilt Future | 94.98 | ▲0.49% |