Трудно можем да кажем каква беше възможността за разпадането на еврозоната по време на кризата, но към настоящия момент тя остава висока. Преди две години звучаха изпълнени с надежди прогнози за скорошното оздравяване на европейската икономика, но сега вече знаем, че те не могат да се сбъднат. Това пише Волфганг Мюхнау във "Файненшъл Таймс".

"Еврозоната в момента не разполага със защитни механизми, за да се "извади" от икономическата депресия. И за разлика от ситуацията отпреди 2 години, хората, които правят европейската политика, не възнамеряват да създадат подобен механизъм", пише Мюнхау, който е заместник-редактор на авторитетното бизнес издание.

Както се случва много често, истинската заплаха е дошла от там, където не са я очаквали. Главното действащо лице в момента не са международните инвеститори, а "бунтовният" електорат, който подкрепя новото поколение европейски лидери и сецесионистки движения. Марин Льо Пен във Франция, Бепе Грило в Италия, Пабло Иглесиас в Испания са все политически лидери, които искат техните страни да излязат от еврозоната.

Според Мюнхау за момента избирателите в пострадалите от кризата страни се съмняват, доколко рационално е решението за излизане от еврозоната, но ако европейската икономика се окаже в депресия, настроенията на електората, по-скоро, ще се променят.

"Що се отнася до структурните реформи. Не трябва да надценяваме тяхното значение. Благосъстоянието на Германия и реформата на пазара на труда направиха германската икономика конкурентоспособна, но не увеличиха вътрешното търсене. Ако приложим към всички страни от еврозоната такъв подход, ефектът от реформите даже може да се окаже по-лош, защото не всяка икономика ще бъде способна да се конкурира с останалите... Монетарната политика ли? Даже ако прогнозите за растеж на платежния баланс, направени от президента на ЕЦБ Марио Драги, се окажат верни, ситуацията няма да се промени много", смята експертът.

Мюнхау отбелязва, че "серията от разочарования" няма да доведе задължително до разпадане на еврозоната, но вероятността от продължителна стагнация е "истинското доказателство" за провала на следваната политика. /БГНЕС