Източник:  www.darikfinance.bg

Щатският долар е на ход. Само през последните четири месеца, той поскъпна с над 7% в сравнение с кошницата от дузина световни валути и още повече спрямо еврото и японската йена. Възходът на долара, резултат от икономически прогрес и развитие на разнопосочни политики, може да допринесе за "ребалансиране" на световната икономика. Но това далеч не е гарантирано, най-вече като се имат предвид рисковете за финансовата нестабилност.

Два са основните фактори, които в момента работят в полза на долара, особено спрямо еврото и йената. Първо, САЩ изпреварват Европа и Япония както по отношение на темпа, така и в динамиката на икономическия растеж. Това е резултат от по-голямата гъвкавост и предприемаческа енергия, но и от по-решителните политически действия от началото на световната финансова криза насам.

На второ място, след период на консенсус на паричните политики в глобален мащаб, в момента те поемат в различни траектории. Докато Федералният резерв на САЩ спря програмата си за количествени улеснения и се готви за повишаване на лихвените нива, то централните банки в еврозоната и Япония увеличават размера на икономическите стимули.

По-високите пазарни лихвени проценти в САЩ привличат допълнителни капиталови потоци и повдигат долара още по-високо. Това е добра новина за останалата част на света, тъй като скъпият долар намалява риска от дефлация, подобрявайки конкурентоспособността на европейските и японските компании и водейки до спад на цените на вноса на американския пазар.

Но ползите от поскъпването на долара далеч не са гарантирани, както по икономически, така и по финансови причини.

Въпреки че икономиката на САЩ е по-устойчива и гъвкава от конкурентите си, то тя все още не е достатъчно силна, за да бъде в състояние да се приспособи към значителна промяна във външното търсене.

Има и друг риск, като се има предвид ролята на ЕЦБ и централната банка на Япония в движението на националните им валути. Техните действия могат да се характеризират като обявяване на "валутна война" от Конгреса на САЩ и да предизвикат ответен отговор.

Освен това, внезапните валутни движения водят до нестабилност на финансовите пазари. За да избегнат този риск много развиващи се икономики фиксират паричните си единици към долара. Така обаче всяка значителна промяна на стойността на щатските пари отслабва платежния им баланс, валутните им резерви и тяхната кредитоспособност.

И така стигаме до най-големия риск. През последните няколко години, благодарение на политиките на централните банки, насърчаващи прекомерното поемане на рискове, цените на много активи се покачиха с повече, отколкото е икономически обосновано. Така волатилността на валутните пазари може да доведе до срив на цените на акциите и суровините.

Това не означава, че поскъпването на долара е проблем, точно обратното, то има потенциала да повдигне глобалната икономика, като подкрепи много от предизвикателните компоненти за нейното възстановяване.

Но единственият начин този процес да се осъществи без сериозни икономически сътресения и нестабилност на финансовите пазари, е той да бъде съчетан с ускоряване на структурните реформи, балансиране на съвкупното търсене и намаляване на дълга. В крайна сметка, за растежа на световната икономика, не е достатъчно само преразпределение на благосъстоянието между страните. Целта е увеличаване на брутния вътрешен продукт в глобален мащаб.

Поскъпването на щатския долар е само първата стъпка. И правителствата имат отговорността да поддържат балансирано, стабилно и устойчиво икономическо възстановяване. В противен случай те могат се изправят срещу нова финансова криза. /Мохамед Ел Ариан в The Project Syndicate/