През последните години Русия активно преразпределя своите златни резерви и по-конкретно - най-активно злато. Каква целта на тази нова политика на Централната банка все още не е ясна, но има различни мнения, които е добре да бъдат проучени.
Само от началото на годината Централната банка на Русия е закупила близо 150 метрични тона злато, съобщава гуверньорът Елвира Набиулина, цитирана от ТАСС. А от началото на октомври до 18 ноември финансовата институция е прибавила още 35 тона, а само през септември Русия закупи 37,2 тона злато - най-голямото количество от 1998 г. насам, става ясно от данните на Международния валутен фонд (МВФ), посочени от Bloomberg. Според МВФ, от 2005 г. до днес Русия е утроила златните си запаси до близо 1 185 тона.
От всички централни банки, които разкриват структурата на своите златни резерви, Централната банка на Русия е най-активният купувач на пазара на злато. Въпреки това, руските обеми са незначителни в сравнение с тези, които купува Китай, отбелязва пред CNBC Уилям Ринд, главен изпълнителен директор на World Gold Trust Services. Трябва да се отбележи, че Китай, за разлика от Русия, не разкрива структурата на своите златни резерви. Затова не може да се каже с точност какъв е размерът на златото, което е закупили и притежава Народната банка на Китай, но почти всички участници на пазара твърдят, че търсенето от страна на Китай е огромно.
Последният доклад на World Gold Trust Services показа, че много централни банки, включително и на Русия, продължават да увеличават златните си резерви. Според авторите на доклада, това поведение се дължи на желанието на централните банки да намалят зависимостта си от щатския долар на фона на нарастващото геополитическо напрежение.
Уилям Ринд смята, че трупането на злато не е нова тенденция за световни пазари. "Не мисля, че това е стъпка към златния стандарт. По-скоро се извършва диверсификация на запасите", уточнява Ринд.
Пак според World Gold Trust Services, повече от половината изтъргуваното злато през третото тримесечие на 2014 година е закупено от Руската централна банка. В същото време обаче, Уилям Ринд не отчита изострянето на противоречията между Запада и Русия, както и общото мнение на повечето анализатори, че световната финансова система се нуждае от сериозни промени.
От Централната банка на Русия уверяват, че няма да бъдат налагани ограничения върху износа на злато, както някои политици предлагаха. В официална позиция се казва, че банката ще продължи да купува злато, колкото е нужно, за да бъдат диверсифицирани златните и валутните резерви на Русия.
Делът на златото в общите резерви на Русия е близо 10%, показват данни на World Gold Trust Services. Съотношението спрямо останалите видове резерви е незначително в сравнение с това на двете най-големи държави, които притежават ценния метал - САЩ и Германия. Те държат близо 70% от общите си резерви в злато.
В подкрепа на посочените данни, трябва да се отбележи, че злато купуват предимно онези страни, които подкрепят Русия в конфронтацията й със САЩ и Западна Европа. На първо място, разбира се, е Китай. Не бива да се забравя, че това е единствената страна, която е в състояние да разбие хегемонията на долара.
Още повече, че през последните години Китай много активно предлага своята валута по целия свят, с което иска да превърне юана в основна резервна световна валута, измествайки дори американския долар. Вече са сключени или предстои да бъдат сключени споразумение за валутен суап. На първо място е договорът между Москва и Пекин, сключен неотдавна. В допълнение трябва да се отбележи, че дълговият пазар на Китай е нараснал десетократно през последните три-четири. Както е известно, без развит дългов пазар местната валута не може да стане резервна.
Неотдавна във Франкфурт се проведе първият аукцион на юана. Европейските банки вече са свободни да купуват китайската валута и техните клиенти да я използва за търговия с източните си партньори.
Относно златото, Китай активно изкупува метала от доста време, тъй като управляващите в най-многолюдната държава работят активно в Пекин да се формира световен център за търговия със злато. Търгуваните обеми на Шанхайската стокова борса постоянно нарастват, за разлика от американските е европейските борси където се търгува благородният метал.
Като се има предвид нарастващото сътрудничество между Русия и Китай във всички области и най-вече в икономиката, не е изненадващо, че и Русия, и Китай, активно увеличават златните си резерви. Вероятно двете държави имат някакъв общ план срещу САЩ и други големи икономики.
Използвани са материали от чужди информационни източници.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▲0.07% |
USDJPY | 157.89 | ▲0.10% |
GBPUSD | 1.26 | ▲0.45% |
USDCHF | 0.90 | ▲0.43% |
USDCAD | 1.44 | ▲0.08% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 343.80 | ▼0.84% |
S&P 500 | 6 026.20 | ▼1.13% |
Nasdaq 100 | 21 698.10 | ▼1.39% |
DAX 30 | 20 109.50 | ▲0.17% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 94 983.90 | ▼0.17% |
Ethereum | 3 398.01 | ▲0.01% |
Ripple | 2.18 | ▲0.01% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 70.24 | ▲0.80% |
Петрол - брент | 73.42 | ▲0.75% |
Злато | 2 622.01 | ▼0.39% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 546.08 | ▲1.14% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 108.38 | ▼0.24% |
Germany Bund 10 Year | 132.81 | ▼0.66% |
UK Long Gilt Future | 91.70 | ▼0.46% |