Източник:  www.darikfinance.bg

Спадът на цените на суровия петрол, който разтърси енергийните пазари в последните шест месеца, донесе радост на американските потребители и сълзи за петролните царе в Русия, Иран и Венецуела. Нещо повече нефтът изглежда ще остане евтин през по-голямата част от 2015 г.

Ако цената на петрола остане под 60 долара за барел през по-голямата част от тази година икономическият ефект върху Русия, Иран, Венецуела и може би Ирак, Алжир, Нигерия и Либия може да бъде разрушителен.

Резкият спад в приходите от петрол може да принуди Русия и Иран да преразгледат финансовата и материална подкрепа за режима на Асад в Сирия. Суровата реалност, предизвикана от промяната на енергийния пейзаж, ще принуди властите в Техеран да покажат по-голяма гъвкавост в преговорите за иранската ядрена програма, в замяна на по-бърз процес на отмяна на санкциите срещу страната.

Стръмния спад в цената на петрола принуди правителствата по целия свят, както и международните финансови институции да преразгледат своите инвестиции и оценки на риска за 2015 г.

Валутните резерви, които Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт са натрупали, ще им помогнат да се справят с бурята, но дори и тези икономики ще бъдат принудени да коригират своите балансови плащания и да орежат разходите за субсидии и социални програми.

Продължително ниска цена на петрола може да доведе до фалит на Венецуела, значително свиване на руската икономика, и драматични и безпрецедентни последици за Иран, който както и Русия, вече е разклатен от болезнени международни санкции. В Ирак, Либия и Йемен евтиният петрол ще доведе до ескалация на насилието.

Досега трите най-големи икономики в света: САЩ, Китай и Япония, се възползваха от поевтиняването на суровината. Въпреки това, ако сегашните ниски цени се запазят за по-дълъг период от време, много от американските компании, инвестирали значителни финансови ресурси в производството на шистов нефт в щати като Тексас и Северна Дакота ще трябва да съкратят производствените разходи или да фалират.

Исторически цените на петрола преминават в последните 20 години през период на изключителна волатилност. През юли 2008 г. те достигнаха рекордни нива от над 145 долара за барел. А през декември същата година суровината вече се търгуваше за около 30 долара за барел. През 1998 г. обаче, в разгара на Азиатската икономическа криза, барел петрол струваше едва 10 долара. През юни, миналата година, сорт Брент се търгуваше за около 115 долара за барел, докато днес се продава за под 55 долара за барел.

Но въпреки всички сътресенията на енергийните пазари в последните десетилетия, повечето анализатори смятаха, че цените ще растат в дългосрочен план, като OPEC ще подкрепя тренда с намаляване на квотите за добив, когато е необходимо.

През последните години традиционният енергиен пейзаж обаче се промени радикално. Енергията от вятър и слънце вече не е толкова скъпа. А забележителните постижения в технологиите за производство на батерии изглежда ще доведат до намаление на потреблението на изкопаеми горива.

Успоредно с тази технологична революция, САЩ осъществиха друга енергийна революция с безпрецедентен характер, използвайки фракинг и възползвайки се от факта, че има най-големите залежи на шистов петрол в света.

Резултатът постави САЩ и Канада в точка енергийна инфлексия. Бързото нарастване на добива на шистов нефт в последните няколко години повиши производството на суров петрол в Северна Америка от около 5 млн. барела на ден през 2008 г., до средно 9 млн. барела на ден през 2014 г. Тези допълнителни 4 млн. са повече от добива на Ирак например. Очаква се производството на суровината в САЩ да нарасне със 700 хил. барела през тази година.

Саудитският министър на петрола Али ал-Наими даде да се разбере, че Саудитска Арабия предпочита да поддържа своя пазарен дял, а не да намалява производството и че ниската цена на петрола може да ограничи бъдещото сондиране на други места, включително производството на шистов нефт в Северна Америка.

Тази позиция обаче се отразява тежко на руската икономика, която имаше проблеми още преди САЩ и Европейският съюз да наложат санкции срещу Кремъл, заради анексирането на Крим.

Претенциите на Русия за водеща роля в глобалната политика се основават на това, че страната е една огромна бензиностанция, въоръжена с ядрен арсенал. Но 68% от руските експортни приходи и 45% от държавния бюджет идват от газа и петрола. В Иран положението е подобно. /Хишам Мелхем в Al Arabiya/