Източник:  www.darikfinance.bg

Изведнъж, на фона всички прогнози за поевтиняване към 40 долара за барел и поредица от изказвания на официални лица от Организацията на страните износителки на петрол, че няма да променят политиката си на добивите, цената на суровината тръгна рязко нагоре.

Вчера, по време на сесията на американските пазари, фючърсите на сорт WTI поскъпнаха с 5.6%. Днес ралито продължава. Контрактите за американския лек суров петрол с доставка през февруари поскъпват с 2.28%, до 49.80 долара за барел.

Каква е причината за обрата? Политиката на OPEC продължава да е все така за ниски цени, с цел запазване на пазарния дял срещу конкуренцията на добива на шистов нефт в САЩ. А търсенето на суровината в глобален мащаб продължава да е слабо, най-вече заради икономическите проблеми на еврозоната и забавянето на темповете на растеж на икономиката на Китай.

При това вчерашният скок на цените на петрола беше предизвикан от доклад на американската Агенция за енергийна информация, който беше всичко друго, но не и подкрепящ поскъпване на суровината.

EIA отчете много по-голям от очакваното ръст на петролните запаси на американските компании с 5.4 млн. барела през миналата седмица, до рекордно високото ниво за последните 80 години от 387.8 млн. барела.

В същото време продукцията на рафинериите е намаляла до средно 15.9 млн. барела на ден или с 527 хил. барела по-малко от предходната седмица.

Т.е. в САЩ имаме огромен ръст на предлагането и запасите със суровината, на фона на намаляващо търсене. Как подобен доклад може да отключи покачване на цените на петрола?

Да видим първо какви са причините довели до срива на цените на суровината. През последните 5 години нефтодобивът в САЩ нарасна с близо 80%, до над 9 млн. барела на ден. Както се вижда от данните по-горе, въпреки че вече е най-големият производител на суровината в света американската икономика продължава да е сред водещите вносители. На практика увеличението на добива с 4 млн. барела на ден означава загуба на пазарни дялове за големите износителки на суровината, като OPEC и Русия. За сега тези загуби са ограничени само до американския пазар, но предстои това да се промени.

САЩ вече са износител на петрол, след дългогодишно ембарго върху експорта на суровината. Нещо повече, администрацията на президента Барак Обама планира през тази година да намали още повече пречките пред износа на суров петрол. Американската икономика вече изнася рекордни обеми преработени петролни продукти.

Ето защо нито Русия, нито Саудитска Арабия, заемащи съответно трето и второ място по добив на нефт в света, намаляват производството. Както в Москва, така и в Рияд се надяват ниските цени на суровината да задушат инвестициите в шистови находища, преди САЩ да се превърнат в конкурент за международните петролни пазари.

За целта петролът трябваше да поевтинее рязко и да остане поне половин година на достигнатите нива. Покупките на Китай забавиха първата фаза на тази стратегия. А нейното крайно осъществяване изглежда заплашено от спекулативните инвеститори.

Вчера изтече срокът на значителен обем кол опции за покупка на петрол сорт WTI и с оглед на това, че в предходния месец суровината поевтиня с 26%, инвеститорите купуваха, като страйк цените бяха по-високи от достигнатите на пазара. Всички обаче очакват петролът да поскъпне в следващите 6 до 12 месеца. Така цената тръгна нагоре, пробивайки редица технически нива. В момента, ако се изключат фундаментите, разчитайки изцяло на инструментите на техническия анализ, изглежда че петролът петролът е влязъл в силна възходяща корекция.

На този фон не е учудващо, че много от инвеститорите продължават да купуват. Но все пак не трябва да забравяме фундаментите на реалното търсене и предлагане, а те подкрепят значително поскъпване на суровината. Все още на световните пазари има излишък от 2 млн. барела на ден. А политиката на Саудитска Арабия не се е променила.

Въпреки това настоящото поскъпване прави дъното от 44.20 долара за барел, достигнато във вторник почти невъзможно за преодоляване. Може да се каже, че голямата игра с петрола влезе във финалната си фаза. Сега водещите страни износителки ще се опитват да задържат достигнатите ценови нива достатъчно дълго, за да нанесат сериозни щети на американската шистова индустрия. В същото време САЩ ще търсят пазари за износ, за да намалят рекордните си петролни запаси. Кой ще надделее в тази игра, предстои да видим.