Източник:  www.darikfinance.bg

Икономическият пророк, който предвиди кризата с Lehman с невероятна точност, е още по-притеснен за състоянието на глобалната финансова система през 2015 г.

Все повече страни се опитват да девалвират валутите си. Всички големи централни банки целенасочено надуват балони, за да отложат деня на разплата. Този път и развиващите се пазари са въвлечени в тресавището, пише The Telegraph.

"Живеем в свят, който е опасно нестабилен", смята Уилям Уайт, председател на Комисията за икономически проучвания в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. "Свидетели сме на истински валутни войни и всички участват. Нямам представа къде ще свърши това."

Уайт е бивш главен икономист на Банката за международни разплащания и понастоящем е съветник на германския канцлер Ангела Меркел.

Според него еластичността на глобалната финансова система в момента е разпъната повече, отколкото беше през 2008 г. в навечерието на Голямата рецесия. Крайностите са достигнали почти всяко кътче на земното кълбо, като делът на общият обем на публичните и частните дългове в брутния вътрешен продукт на света днес е с 20 процентни пункта по-висок.

Уайт смята, че количествените улеснения в Европа са обречени на провал в този късен етап от кризата и дори могат да доведат до задълбочаване на проблемите.

"Доходността на държавните облигации е на рекордно ниски нива", коментира Уайт пред The Telegraph на Световния икономически форум в Давос. "Количествените улеснения няма да помогнат на всички. Европа е в много по-голяма степен зависима, в сравнение със САЩ, от състоянието на малките и средните предприятия, а те получават парите си от банките, не от пазара на облигации".

"Дори и след стрес тестовете банките продължават да намаляват кредитирането. Те не отпускат заеми на малки фирми по различни причини, а лихвеният диференциал продължава да расте".

Според Уайт, количествените улеснения са просто скрита форма на конкурентна девалвация на парите. В Япония използват същата стратегия, но без особен успех.

"Налице е значителен риск, защото централната банка на Япония финансира 40% от всички държавни разходи. Това би могло да приключи само с висока инфлация или дори с хиперинфлация".

В същото време "развиващите се пазари се включиха, предпазвайки се от натиска за поскъпване на техните валути, с натрупване на огромни валутни резерви. Този път в играта участват и корпорациите от Азия и Латинска Америка, които взеха назаем около 6 трилиона долара, основно през офшорни центрове. Това ще доведе до огромни проблеми, когато лихвите по американския дълг започнат да се покачват".