Източник:  www.darikfinance.bg

Шест години и половина след световната финансова криза, централните банки както в развиващите се, така и в развитите икономики продължават да следват безпрецедентно активни и непредсказуеми парични политики. Колко още остава преди това необичайно поведение да приключи?

Само през последния месец Австралия, Индия, Мексико и други намалиха лихвите. Китай понижи задължителните резерви на банките. Дания и Швеция въведоха отрицателни лихвени нива.

Дори привидно стабилни държави предприеха напълно неочаквани ходове. Късайки връзката между еврото и франка Националната банка на Швейцария изненада пазарите. Няколко дни по-късно Сингапур също неочаквано промени режима за определяне на валутния курс.

Закономерно Европейската централна банка се ангажира с голяма и сравнително отворена програма за мащабни покупки на активи. ЕЦБ действа под натиска на засилващите се опасения, че лихвените стимули сами по себе си не могат да стимулират трайно икономическия растеж. Сега обаче тя насърчава прекомерното поемане на риск на финансовите пазари, което би могло да застраши икономическата стабилност и просперитет, както го направи през 2008 г.

Дори Федералният резерв на САЩ, който оперира в бързо възстановяваща се икономика, подчертава всеки месец необходимостта от "търпение", когато става въпрос за повишаване на лихвените нива.

Тази позиция ще става все по-трудно защитима, ако възстановяването на пазара на труда бъде придружено с все по-бърз ръст на заплатите на американците.

Но въпреки вече налетите огромни парични стимули, темпът на растеж на световната икономика остава потиснат.

А слабото търсене и високите нива на дълга подхранват опасенията за дефлация в еврозоната и Япония.

Ако анемичното потребление и големите дългове са единствените фактори в играта, то последният кръг от парични стимули е решение. Но те не са. Ключовите пречки за икономическия растеж до голяма степен остават незасегнати от политиките на централните банки.

Като за начало финансовите институции не могат да се справят със структурните компоненти – например инвестициите в инфраструктура, подобряване на функционирането на пазарите на труда, както и фискалните реформи. Няма как централните банки да накарат домакинствата да харчат парите си. Само правителствата и бизнеса могат да правят нови инвестиции, ускорявайки икономическия растеж.

Не е учудващо, че инструментите на паричната политика изглеждат все по-ненадеждни за генериране на растеж, стабилна инфлация и финансовата стабилност.

Централните банки са принудени да водят политики, които далеч не са идеални, не на последно място, защото все по-често рискуват да влязат в необявени валутни войни.

С изключение на Фед, централните банки се страхуват от последиците от поскъпването на паричните си единици върху конкурентоспособността на местните компании и много от тях работят активно за отслабване на валутите си.

Различните икономически резултати на паричните политики в трите водещи и системно важни икономики в света- еврозоната, Япония и САЩ, добавят още един слой на объркване за останалите държави и най-вече за тези с малки и отворени пазари.

Разбира се няма как всички валути да се обезценяват една срещу друга едновременно. Но сегашните политики могат да продължат сравнително успешно още известно време при две условия.

Първото условие е Фед да изтърпи рязкото поскъпване на долара. Като се имат предвид вече изразените опасения на Федералния резерв на САЩ към последствията от скъпия долар върху износа и доходите, изпълнението на това условие въобще не е сигурно.

И все пак, докато САЩ поддържат темповете си на икономически растеж и създаване на работни места, Фед вероятно ще се въздържа да се включи във валутните войни.

Второто условие за широко обезценяване на валутите е готовността на финансовите пазари да поддържат рискови позиции, които не са подкрепени от икономическите фундаменти.

Централни банки, които са де факто най-добрият приятел на финансовите пазари тези дни, настояват за все по-голямо поемане на финансов риск, като средство за намаляване на икономическия такъв.

Във всеки случай, централните банки ще трябва да спрат настоящите си политики в даден момент. Въпросът е дали пристрастената към стимулите глобална икономика ще може да се справи с такава промяна или светът ще се плъзне по-дълбоко във валутните войни. /Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, в The Project Syndicate/