Източник:  www.darikfinance.bg

Настоящата петролна криза често е сравнявана със свръхпроизводството на петрол през 80-те години на ХХ век, въпреки че балансът на търсенето и предлагането на суровината остава почти непроменен през последното десетилетие, когато цената беше много по-висока.

В сравнение с прилива, който срина петролния пазар през 1985 г., днешната криза повече прилича на малки вълни. А светът се нуждае от петрол. Водещите анализатори прогнозират, че търсенето ще нарасне с 10% до 2020 г., коментира в The Financial Times, Игор Сечин, главен изпълнителен директор на "Роснефт".

Петролните компании от цял свят наблюдават спада на цените и отговарят със значително съкращаване на своите инвестиционни планове. Според оценките на Wood Mackenzie през 2015 г. се очаква свиване на инвестициите в отрасъла с над 100 милиарда долара.

Компаниите, обслужващи петролния сектор, съкратиха през изминалата година десетки хиляди работни места, позовавайки се на резкия спад на търсенето на техните услуги. Предлагането ще намалява и балансът ще се възстановява в течение на една година. През 1985 г. инвестициите в нови сондажи носеха печалба при цена на добивания там петрол от 20-30 долара за барел. В момента по-голямата част от нефта се добива от кладенци, чиято експлоатация е трудна и струва скъпо, цената, при която няма загуби, се движи в диапазона от 60 до 100 долара за барел.

Анализирайки фундаменталните пазарни показатели, можем да направим извода, че цените скоро ще достигнат равнището от 60-80 долара за барел, което означава да се получи печалба, за да се инвестира в новите сондажи, от които се нуждае светът. Но ако пазарът бъде изкривен, възстановяването на цените ще отнеме повече време, отколкото е нужно в действителност, голяма част от текущите проекти ще бъдат замразени и тогава цената може да скочи рязко до 90-100 долара за барел.

На днешните деформирани петролни пазари цените не отразяват реалната ситуация. Те са резултат от финансовите спекулации, които надхвърлят реалните фактори на търсенето и предлагането. Финансовите пазари се стремят към надуването на икономически балони, които във всеки един момент могат да се спукат. Нека си припомним кризите с високотехнологичния отрасъл и с ипотечните кредити. Нещо повече, пазарите са изложени на откровена манипулация. Не сме забравили договарянето при формирането на междубанковия лихвен процент Libor и на спот цената на златото.

Смяташе се, че отговорът на този проблем е в усилването на регулацията. Но в действителност регулирането е в повече и само влошава положението. САЩ забраниха износа на петрол в продължение на повече от 40 години, предоставяйки на американските нефтопреработватели неконкурентни предимства пред техните европейски конкуренти.

Акцизният режим в ЕС, който въвежда мита на петролните продукти, деформира потребителския пазар.

Санкциите по отношение на Иран изкривяват посоката на петролните доставки и техния баланс.

Санкциите срещу Русия са насочени към подкопаването на дългосрочното осигуряване на Европа с петрол.

Фактът, че данъкът върху петрола се различава в зависимост от мястото, също вреди върху търговията и обяснява, защото, например, в Европа и САЩ има различни по структура пазари на петролни продукти.

Финансовите балони, пазарните манипулации, излишното регулиране, регионализацията на ценообразуването до такава степен изкривяват петролния пазар, че неволно възниква въпросът, съществува ли въобще такова понятие, като петролен "пазар"? Съществува подобие на пазар с купувачи, продавачи и цени. Но всичко това повече напомня на фарс.

Какво трябва да се направи? За начало, трябва да се забрани на финансовите играчи да оказват толкова голямо влияние върху петролните цени. В САЩ сенаторите Карл Левин и Джон Маккейн призоваха към действия, насочени срещу предотвратяването на ценовите манипулации, но ще бъдат ли осъществени такива действия и кога – това за момента остава открит въпрос.

Трябва да се повиши делът на физическите обеми в ценообразуването до 10-15% от общия обем на стоковите потоци /към момента почти цялата "търговия с петрол" се осъществява от финансови брокери, които си обменят електронни номера или листове хартия/.

Ние също така се нуждаем от международни действия, позволяващи да се повиши прозрачността на борсите с цел намаляване на възможностите за ценови манипулации.

Предоставянето на пазарна информация, като обемите производства и потребление, условията за ценообразуване и договорите, ще затрудни по-нататъшното изкривяване на цените. Трябва да се убедим в това, че анализаторите на инвестиционните банки нямат скрит интерес.

Създаването на реален петролен пазар, на който цените наистина ще отразяват търсенето и предлагането, ще бъде в интерес както на производителите, така и на потребителите.