Източник:  www.darikfinance.bg

Само масови фалити могат да сложат край на световното пристрастяване към дълга. Докато задълженията растат, все повече се увеличават и затрудненията в плащането им.

В реч в края на миналата седмица, с характерна латиноамериканска продължителност от умопомрачителните 3 часа, аржентинският президент Кристина Фернандес де Кирхнер (на снимката) заяви, че Аржентина е единствената страна в света, която е намалила задълженията си в последните години, пише The Telegraph.

Кирхнер не е съвсем права, но не е и далеч от истината. Въпросът е дали това "постижение" трябва да бъде обект на хвалби и национална гордост, след като е реализирано с неизпълнение на задълженията към кредиторите.

Едно е ясно, и други ще последват аржентинския пример, и то скоро. Светът потъва в море от дългове, както частни, така и публични. Все по-малко вероятно е от тази ситуация да има друг изход освен масови фалити. Последният пример е изправената пред неплатежоспособност австрийска провинция Каринтия, която е на път да фалира по дълг от 10.2 млрд. евро, към кредиторите на банкрутиралата банка Hypo Alpe Adria, след като правителството във Виена отказа да се намеси.

При тази ситуация заемодателите ще бъдат принудени да плащат за последиците от собствената си глупост, както това вече се случи с частните кредитори на Гърция.

Ситуацията със задлъжнялостта в глобален мащаб сега е дори по-лоша, отколкото беше преди фалита на Lehman Brothers.

Според последните данни на McKinsey Global Institute, размерът на глобалния дълг се е увеличил със 17% от 2007 г. насам, до 57 трилиона долара. Намаляването на задлъжнялостта на частния сектор е ограничено и във всеки случай е компенсирано от нарастващите публични дългове. Известният успех да западните държави да намалят скоростта на потъването в дълговата спирала се случва на фона на бум на кредитирането в развиващите се страни.

Общата задлъжнялост на Китай е нараснала четири пъти от 2007 г. насам, до 28 трилиона долара или 282% от брутния вътрешен продукт на страната.

Проблемът е, че поддържането на икономическия растеж се оказва невъзможно без нови дългове. Зависимостта от кредитите е глобален феномен.

Някои икономисти твърдят, че няма нужда да се тревожим за експлозията на дълга, тъй като тя е само огледален образ на нарастващото благосъстояние и цени на активите.

Но размерът на дълговете вече е толкова голям, че те не могат да бъдат изплатени, а само рефинансирани с нови заеми. Твърде много излишен производствен капацитет и твърде много дълг създават отровна комбинация.