Източник:  www.darikfinance.bg

Нашите предци са живели в епохи, които наричаме каменна, бронзова и желязна. Ние живеем в "ерата на изкопаемите горива".

Енергията, която се извлича от резервите на планетата с вкаменена или втечнена слънчева светлина създава днешното благосъстояние на човечеството. Колко дълго ще продължи това? Можем ли да управляваме влиянието му върху околната среда? Отговорите ще определят бъдещето на нашата сложна глобална цивилизация, пише Мартин Улф в The Financial Times.

Според прогнозата на BP се очаква ръст на глобалното производство със 115% до 2035 г., основно, заради развиващите се икономики в Азия като Китай и Индия, които ще генерират над половината от този ръст.

Увеличаването на населението играе вторична роля. Не е важен броят на хората, а по-скоро техният просперитет, който задвижва търсенето.

В същото време, в резултат на бързото нарастване на енергийната ефективност, потреблението на енергия е глобален мащаб ще се увеличи само с 37% или далеч по-малко от увеличението на продукцията на реални стоки и услуги.

Емисиите на въглероден диоксид ще се покачат с 25 на сто, с темп на растеж от около 1 на сто годишно. От гледна точка на връзката между производството и емисиите, това е огромно постижение. От гледна точка на климатичните промени е огромен проблем.

Така, между 2013 г. и 2035 г., производството на енергия от възобновяеми източници се очаква да нарасне с 320 на сто, но ще достигне едва 6.7% от глобалния енергиен микс.

Революцията в добива на шистов газ и нефт ще продължи, като делът му в енергоресурсите ще нарасне до около 10 на сто.

Светът ще продължи да разчита предимно на изкопаемите горива и ще изхвърля все по-големи количества парникови газове.

Можем и по-добре. Нуждаем се само от технологична революция. На енергиен форум в Осло, Еймъри Лавинс, от института Rocky Mountain, прогнозира точно такава революция.

Той твърди, например, че БВП на САЩ до 2050 г. може да нарасне 2.5 пъти спрямо днешните нива, дори ако най-голямата икономика в света спре напълно да използва петрола, въглищата и ядрената енергетика, и намали консумацията на природен газ с една трета.

При това тази революция е твърде възможна, поради чисто пазарни причини, заради икономическото превъзходство на новите технологии.

Докладът на водещата британска компания за добив на нефт, BP, който не предвещава никаква драстична промяна изглежда по-реалистичен сценарий за бъдещето.

Но с малки регулаторни реформи, като например глобален данък върху въглеродните емисии, прогнозата на Лавинс може и да се сбъдне.