Критиците на ЕС и на еврото стават все по-популярни в Европа, съобщава онлайн изданието на Wirtschafts Woche. Поводът в повечето от случаите е свързан най-вече с дискусиите за евентуалното гръцко излизане от еврозоната.

За някои това ще бъде най-дългоочакваният „край на брака", който никога не е трябвало да се случва. За други GREXIT представлява началото на края на зоната с единна валута.

Истинският въпрос обаче не трябва да бъде дали еврото ще бъде по-добре със или без Гърция. Напротив, необходимо е да се изясни как единната валута трябва да преодолее настоящата криза, 16 години след създаването си, и какво трябва да бъде направено вбъдеще.

В продължение на много години Европейският съюз бе гарант за стабилността на континента. Лидерите на страните бяха стигнали до определени споразумения. Компетенциите бяха прехвърлени на наднационално равнище, бяха направени големи усилия за постигането на общ вътрешен пазар и тясна интеграция на финансовите пазари. Увенчаната слава на този процес бе и въвеждането на общата валута. Тя бе и като стожер за успешна интеграция в икономическите и политическите условия на Европейската общност.

Още със старта на кризата с държавния дълг, положителният образ на еврото претърпя значителни промени. Протестите по улиците на Франкфурт по време на откриването на новата сграда на Европейската централна банка изразяваха нарасналото недоволството от действащите структурни и икономически различия на европейско равнище. Особено очевидна за разликите в общността е безработицата. От едната страна на везната са страни като Гърция, Испания, Кипър и Португалия, където всеки четвърти се стреми да намери работа, а от другата страна са държави като Германия, Австрия и Люксембург, където равнището на безработица е само 5%.

Различията, свързани с фискалните мерки, са доста изострени. В много страни от Южна Европа е налице консолидиране на националните бюджети, което върви ръка за ръка с икономии в социалните системи, като орязване на пенсиите, по-ниски заплати, или дори съкращения в публичния сектор и увеличаване на данъците. Европейските спасителни мерки бяха създадени, за да предпазят страните от еврозоната от фалит при затруднение в платежоспособността им. От тези мерки се възползваха страни като Португали, Ирландия, Гърция, Испания и Кипър.

В страните-донори, финансовата помощ вървеше заедно с растящото негодувание за рисковете, свързани с нея. Трудните преговори около мерките за строги икономии и за реформи, както и липсата на прилагане на споразумения, изиграха своята роля за растящото недоволство сред гражданите на в тези страни.

Ето защо не е изненадващо, че вече критичното отношение към по-голямата интеграция на континента, печели все по-голяма популярност през последните години в Европа. Прави впечатление, че най-вече левите партии имат голям рейтинг на одобрение в южноевропейските страни, но и все повече националистически партии подобряват одобрението си в Северна Европа. В ляво за Гърция са СИРИЗА, Podemos в Испания, движението пет-звезди в Италия, AFD в Германия или Националния фронт във Франция.

От гледна точка на общата валута, стои рискът от това, че еврозоната вече не се разглежда като една общност, а само като сбор от отделни страни, всяка от които е член сама за себе си. Това вреди на доверието в единната валута, в по-нататъшното й съществуване, а така също и на стойността на самата валута евро.