Трябва да има стимули за страните от ЕС, които се намират извън еврозоната, за да попаднат в обхвата на банковия надзорен чадър на ЕЦБ, така че да се намалят рисковете за евентуален заразен ефект върху европейската банкова система. Това заяви председателят на съвета на Единния надзорен механизъм (SSM - Single Supervisory Mechanism) Даниел Нуи, цитирана от БНР.
Говорейки в Брюксел, г-жа Нуи каза, че ограничаването на банковия надзорен орган на ЕЦБ само до еврозоната предоставя ясна възможност за значителни опасности от негативен верижен ефект.
„Поради това е важно за стабилността на финансовата система като цяло да се създадат стимули за другите държави-членки на ЕС да се присъединят към Единния банков надзорен механизъм, което в крайна сметка би имало благотворен ефект върху европейската финансова интеграция", посочи Нуи.
Председателят на Надзорния съвет за банково регулиране на ЕЦБ също така призова за завършване на европейския фонд за спасяване на закъсали банки (SRF - Single resolution fund), за да се укрепи доверието в европейския банков съюз.
Според нея ефективното финансиране на фонда SRF е особено важно за доверието в банковия съюз и за неговия позитивен ефект върху финансовата интеграция.
„За да поеме разходите за затваряне на проблемни банките, фондът SRF трябва да има засилен кредитен капацитет, като неговото публично финансиране в размер на 55 млрд. евро трябва да стане факт преди края на настоящия преходен период", посочи Даниел Нуи.
Тя изрази мнение, че единният банков съюз може да стимулира преструктурирането на европейския банков сектор и да доведе до увеличаване на банковата конкуренция.
„Сегашният капацитет и рентабилност на европейския банков сектор показват, че има известна възможност за повишаване на ефективността, което би трябвало да окаже положителен ефект върху условията, предлагани на клиентите. Преструктурирането на банковия сектор трябва да има положително въздействие и върху прилагането на паричната политика от страна на ЕЦБ", сподели Даниел Нуи.
„В един по-конкурентен пазар, лихвите, начислявани от банките, са склонни да реагират по-силно на промени в пазарните лихвени проценти. Това е ключов елемент за правилното функциониране на паричната политика в единния паричен съюз", смята още шефът на Единния надзорен механизъм.