Китай гледа на еврокризата позитивно. Това се дължи на факта, че китайските банки възнамеряват да инвестират средства в европейски телеком и технологични проекти чрез Евро-фондове, съобщава онлайн изданието на немския икономически вестник Deutsche Wirtschafts Nachrichten. По този начин, Китай ще може да разшири и политическото си влияние в региона. САЩ гледат на тези инвестиции много критично.
Според вътрешна информация, Китай иска да вложи милиарди в новите инфраструктурни фондове на ЕС. Това става ясно от цитиран от агенция Ройтерс проект на заключително комюнике от срещата на върха в Брюксел, която трябва да се проведе на 29 юни. Точният размер на китайският принос в инвестиционен план на председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер все още остава „отворен", но според дипломат от ЕС той "ще бъде в милиарди".
Банките на народната република се интересуват предимно от областта на телекомуникациите и технологичните проекти. В случай, че Китай участва с планираните си средства във фонда, ръководството в Пекин ще разшири политическото си влияние чрез този финансов ангажимент. Окончателното споразумение ще бъде взето на една следваща среща през месец септември, се казва в проекта.
На 29 юни, китайският премиер Ли Къцян ще пътува до Брюксел, като там ще оповести китайските инвестиции в Европа. Очаква се в замяна на финансовия ангажимент на Китай, ЕС да участва в изграждането на инфраструктурата на развиващата се страна. Преговарящите по европейския инвестиционен фонд са парламента на ЕС, държавите членки на ЕС и Европейската комисия, които имаха срок до края на май да уточнят детайлите, касаещи стратегически инвестиционен фонд на ЕС (EFSI).
От EFSI-фонда ще бъдат освободени средства в размер на 315 милиарда евро в рамките на три години. Участието на Китай в EFSI-фонда ще бъде успех за Юнкер, тъй като през изминалата година той бе скептично настроен. Германия, Франция, Италия и Полша ще участват в инвестиционния план с по 8 милиарда евро за всяка от страните. Испания ще задели за плана 1,5 милиарда евро.
Заради участието на Народна република Китай при набирането на средствата, се повдига и въпросът за управлението им, което досега е само в европейски ръце. Съединените щати гледат много критично на китайската дипломация тип европейска „чекова книжка", защото се страхуват от нейното международно влияние. Съвсем наскоро, няколко страни от ЕС, включително и Германия, срещнаха съпротива от Вашингтон по дебата, иницииран от Китай за участието и на Азиатската банка за развитие (AIIB).
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.09 | ▼0.06% |
USDJPY | 148.69 | ▲0.45% |
GBPUSD | 1.29 | ▼0.01% |
USDCHF | 0.88 | ▼0.10% |
USDCAD | 1.44 | ▼0.14% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 42 033.00 | ▲0.33% |
S&P 500 | 5 669.75 | ▲0.46% |
Nasdaq 100 | 19 778.30 | ▲0.51% |
DAX 30 | 23 003.20 | ▲1.36% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 82 499.80 | ▼0.45% |
Ethereum | 1 906.87 | ▼0.68% |
Ripple | 2.19 | ▲0.86% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 66.92 | ▲0.41% |
Петрол - брент | 70.18 | ▲0.39% |
Злато | 2 915.36 | ▼0.01% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 552.88 | ▼0.70% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.84 | ▼0.08% |
Germany Bund 10 Year | 126.74 | ▲0.06% |
UK Long Gilt Future | 91.72 | ▼0.73% |