Пол Кругман, икономист, за The New York Times

Има известно затишие в новините от Европа, но положението е все така лошо. Гърция преживява икономически спад, който е по-дълбок от Голямата депресия и нищо от случващото се не предлага надежда за възстановяване.

Испания е приветствана като пример за успех, защото нейната икономика най-накрая започна да расте, но страната все още има 22% безработица.

Дъга на стагнация се оформя и в едни от най-успешните икономики на континента - Финландия влиза в депресия, сравнима с тази в Южна Европа, Дания и Холандия също не са в добра кондиция.

Защо нещата се объркаха така? Отговорът е, защото прекалено снизходителни, отстъпчиви и угаждащи политици пренебрегнаха аритметиката и уроците на историята.

И това не са социалистите в Гърция или където и да е, а авторитетите в Берлин, Париж и Брюксел, които четвърт век водиха Европа по пътя на икономическата фантастика.

Създаването на единна европейска валута звучеше като добра идея. Тя щеше облекчи правенето на бизнес през националните граници и да служи като мощен символ на единството. Кой ли би могъл да предвиди какви огромни проблеми ще предизвика еврото?

Всъщност, много хора. През януари 2010 г. двама европейски икономисти публикува статия, озаглавена "Това не може да се случи, това е лоша идея, това няма да продължи дълго". Те се подиграваха на американски икономисти, които предупреждаваха, че еврото ще доведе до сериозни проблеми.

Тази статията се превърна в пример за погрешно мислене. От момента не нейното публикуване, всички страшни предупреждения се потвърдиха.

Статията бе замислена да засрами прагматичните икономисти, но нещата се преобърнаха и тя се превърна в триумф на онези, които бяха осмени и които повече или по-малко се оказаха прави. Единствената голяма грешка на евроскептиците бе, че подцениха дълбочината на вредите, които ще предизвика еврото.

От самото начало изобщо не бе трудно да се предвиди, че валутен съюз без политически съюз е много съмнителен проект.

Идеята за еврото обаче звучеше толкова добре, колкото и всяка друга утопия. Тя изглеждаше далновидна, олицетворяваше европейския манталитет, допадаше на онези, които изнасяха речи в Давос. Такива хора не искат своенравни икономисти да им казват, че тяхната бляскава визия е утопична.

И наистина, много бързо стана трудно да се възразява срещу проекта за еврото пред европейския елит. В началото на 90-те години на XX век всеки, който поставяше под въпрос целесъобразността на единната валута, беше изключван от дискусията.

Освен това, ако изразявахте съмнения като американец, неизменно бивахте обвиняван в скрити мотиви - че сте враждебно настроен към Европа или искате да съхраните "прекомерната сила" на долара.

И еврото се случи. В продължение на едно десетилетие след въвеждането му огромен финансов балон маскира основните му недостатъци. Но сега вече всички страхове на скептиците се оказаха оправдани.

Историята обаче не свършва дотук. Когато започнаха предсказаните и предсказуемите деформации на еврото, европейската политика отвърна с драконовски икономии спрямо длъжниците. Тя продължава да отрича простата логика и историческите доказателства, че такава политика ще доведе до ужасяващи икономически щети, без изобщо да постигне търсеното намаляване на дълга.

Учудващо е как дори сега водещите европейски политици отхвърлят нехайно и безгрижно предупрежденията, че съкращаване на държавните разходи и повишаване на данъците ще доведе до дълбока рецесия. Учудващо е как си вярват, че всичко ще е добре, защото фискалната дисциплина ще вдъхва доверие.

Истината е, че подходът за решаването на проблема с дълга само чрез затягане на коланите и едновременно с това придържането към твърда фискална политика никога не е работил. Така беше с Великобритания след Първата световна война, въпреки огромните ѝ жертви. Защо тогава да очакваме, че този подход ще сработи в Гърция?

Какво трябва да направи Европа? Ясни отговори няма, но причината да ги няма е, защото еврото се е превърнало в капан, от който е трудно да се излезе. Ако Гърция имаше своя собствена валута, ползите от нейното девалвиране, съответно от подобряване на гръцката конкурентоспособност и края на дефлацията, щяха да бъдат огромни.

Фактът, че Гърция няма своя валута, значително вдига залога. Излизането на страната от еврозоната все пак ще се окаже необходимо. И то ще бъде придружено с опрощаване на голяма част от нейния дълг.

Дискусии за такива опции няма, защото дебатът в Европа е доминиран от идеите на един елит, който се смята за прав. Но не е. И Европа плаща ужасна цена за това самодоволство. /darikfinance.bg