През 2015 г. "Газпром" се готвеше да добие над 615 милиарда куб. метра природен газ, а реално добивът ще е с една трета по-малко, пише руският вестник "Ведомости", цитиран от БГНЕС.

Производството ще достигне 414 милиарда куб.м., прогнозира министерството на икономическото развитие на Русия. Това е най-ниският показател в цялата история на компанията.

А производственият капацитет на "Газпром" е 617 милиарда куб.м., т.е. една трета от него стои неизползван.

Откакто през 2002 г. компанията беше оглавена от Алексей Милер тя постоянно повишава добива на природен газ. Целта беше те да достигнат 610-615 милиарда куб. м.

"През 2015-2020 г. се очаква и увеличаването на потреблението на вътрешния пазар", твърдеше тогава генералният директор на "Межрегионгаз" Кирил Селезньов.

А заместник-председателят на УС на "Газпром" Александър Медведев прогнозираше, че потреблението на газ в Европа ще расте и към 2020 г. ще надхвърли 600 милиарда куб. м., като на Европейския съюз ще му се наложи да внася 145 милиарда куб.м. Допълнително, заради спада на собственото производство на природен газ.

През 2014 г. износът на "Газпром" намаля в сравнение с 2008 г. с 40 милиарда куб. м., а продажбите в Русия се свиха с 90 милиарда куб.м. През цялото това време компанията продължаваше да инвестира в добивни и газопреносни мощности.

Например капацитетът на Бованенковското находище през декември 2014 г. беше увеличен до 90 милиарда куб. м. годишно. През 2008-2014 г. инвестициите в него възлязоха на 1.7 трилиона рубли. Планът за 2015 г. предвижда там да бъдат вложени още 144 милиарда рубли.

Допуснати са грешки при оценяването на търсенето, посочва анализаторът на "Сбербанк CIB" Валерий Нестеров, но, когато е взимано решението за увеличаването на добива, беше трудно да се предскаже, че толкова негативни фактори ще се съчетаят заедно - това са и промените на правилата на европейския пазар, и появата на нови доставчици, и шистовата революция в САЩ, и конкуренцията с независимите производители в Русия, и изострянето на политическата ситуация.

През 2006-2008 Европа сама молеше "Газпром" да инвестира в добива на газ, припомня анализаторът на Vygon Consulting Мария Белова, но сега развитието на възобновяемата енергетика забавя търсенето на газ. "Реализира се най-негативният сценарий, преди няколко години никой не го бе взел за базов".

"Газпром" започна добив на Ямал и създаде газопроводите Бованенково-Ухта и Ухта-Торжок за европейския пазар, заяви Алексей Милер през април в Берлин. "Европа трябва да даде ясен отговор, дали се нуждае от тези мощности или не, днес никой не дава такива гаранции", оплака се той.

До 2025 г. доставките на газ на западното направление в базовия вариант ще останат същите, каквито са в момента, написа заместник-директорът на департамента за управление на проектите в "Газпром" Виктор Тимошилов в статия, публикувана в списание "Проблеми на икономиката и управлението на нефтогазовия комплекс".

През юни Медведев също понижи прогнозата, сега той очаква, че през 2025 г. увеличението на търсенето на газ в ЕС да е само 50 милиарда куб. м.

Но Европа обяви отказ от руския газ. Европейската комисия вече блокира строителството на "Южен поток", а "Газпром" похарчи 56 милиарда рубли за изкупуването на дяловете на чуждестранните компании в проекта. За газопровода вече са поръчани и частично произведени тръби за 2 милиарда евро /132 млрд. рубли/. Спряно е и строителството на алтернативния "Турски поток".

Развален е договорът с подизпълнителя италианската компания Saipem, която в момента иска неустойки. "Според отчетите на Saipem през 2014 г. тя е получила от "Южен поток транспорт" 495 милиона евро, а през първото тримесечие на 2015 г., още около 300 милиона евро.

В началото на юли "Газпром" спря и строителството на системата от газопроводи "Южен коридор", по които природният газ трябваше да постъпва в "Турски поток", включително от тръбопровода Бованенково-Ухта.

За "Южния коридор", чиято цена е 715 милиарда рубли, вече са похарчени около 300 милиарда рубли. Милер обеща да пренасочи природния газ от Ямал в Китай по газопровода "Алтай", договорът трябваше да бъде подписан в средата на 2015 г., но за момента се отлага. Китай преразглежда енергийния си баланс, заявяват пред "Ведомости" източници от руското правителство.

През 2011 "Газпром" пусна газопровода Сахалин-Хабаровск-Владивосток с мощност до 30 милиарда куб. м. и стойност 467 милиарда рубли. По тази тръба "Газпром" снабдява със "синьо гориво" и региона, доставките не надхвърлят 6 милиарда куб.м. По него се планираше да се доставя газ за Китай от проекта "Сахалин-3" или на завода "Владивосток ВПГ". Но "Газпром" се отказа да строи въпросния завод, а газът от "Сахалин-3" е решено да се пренасочи към действащия на острова завод за втечнен природен газ. Т.е. сега газопроводът може да се окаже ненужен.

Заради шистовата революция "Газпром" трябваше да отложи усвояването на Щокмановото находище, за неговото разработване бяха построени две платформи за 59 милиарда рубли, а сега "Газпром" възнамерява да отпише 22.3 милиарда рубли от стойността на проекта.

Следователно, "Газпром" може да похарчи за ненужни проекти най-малко 2.4 трилиона рубли. В момента на фондовата борса в Москва толкова струва "Роснефт" – най-голямата петролна компания в Русия.

"Газпром" стана жертва на любовта си към мегапроектите, смята Нестеров. Затова пък забогатяха неговите подизпълнители - Аркадий Ротенбрег, Генадий Тимченко и Зияд Манасир, чиято компания "Стройгазконксалтинг" сега е собственост на "Газпромбанк".