Лекият суров петрол West Texas Intermediate (WTI) поевтиня с 28 цента до $ 48,24 за барел, след като се сви с 27 цента на предишната сесия. Петролът Brent поевтиня с 13 цента до $ 53,18 за барел, прададе агенция Reuters.  

Според Morgan Stanley сегашната петролна криза може дори да съперничи на катастрофата от 1986 г., дори да е по-лоша. 

Доскоро доверието във възстановяването на цените на петрола беше доста високо. Това доверие се основаваше на 4 презумпции, само три от които се оказаха верни.

На теория сривът на цените, започнал преди година, трябваше да стимулира търсенето, тъй като по-евтиният нефт означава по-ниски разходи за производство и транспорт.

И на практика, въпреки забавянето на китайската икономика, търсенето в световен мащаб нарасна с около 1.6 милиона барела на ден през миналата година. По-ниските цени на петрола пък трябваше да принудят енергийните компании да ограничат разходите за нови проучвания и сондиране.

От октомври броят на новите сондажи по света намаля с около 42%. В сектора бяха съкратени повече от 70 хил, работни места, като петролните компании свиха разходите си със 129 млрд. долара.

Докато петролните пазари се ребалансират, цените на акциите на петролните компании трябва да останат евтини, създавайки предпоставки за силен отскок. И тези очаквания се сбъдват. Пазарната капитализация на големите добивни компании падна до 35-годишно дъно и остава там.

Но всички тези прогнози водеха към това, че предлагането на петрол в глобален мащаб ще намалее, което трябваше да доведе до значителна възходяща корекция на цените.

На практика се случва точно обратното. Докато производство на САЩ се свива, това на OPEC расте и вече надхвърля 32 млн. барела на ден.

Според Morgan Stanley към момента картелът вече няма голям излишък от свободен капацитет, с който да продължи да потиска цените на петрола, но добивът в САЩ може да започне отново да се увеличава. А вдигането на санкциите срещу Иран крие доста неизвестни за петролните пазари.