Книгата "Капиталът през ХХI век" предизвика фурор в целия свят, не защото нейният автор Тома Пикети обяви кръстоносен поход срещу неравенството – мнозина от нас правят това – а защото хората бяха привлечени от основната теза на книгата му, основаваща се на специфична трактовка на историята през XIX и XX в., съобщава руският делови седмичник "Ведомости", цитиран от БГНЕС

Според Пикети капиталът като такъв "механично е възпроизвеждал неустойчиво неравенство", обричайки света на страдания, насилия и войни и ще продължи да прави това и през настоящото столетие, коментира Ернандо де Сото, президент на Института за свобода и демокрация в Перу.

Критиците на Пикети предлагат единствено технически възражения по някои откъси, без да оспорват главната му апокалиптична теза, която всъщност не е вярна. Знам това, защото в продължение на дълги години моите сътрудници провеждат полеви изследвания в страните, където нищетата, насилието и войните са ежедневие. Ние стигнахме до извода, че голямото мнозинство от техните жители не искат капиталът да бъде по-малко. Това, което те желаят капиталът да бъде реален, а не фиктивен.

Както и много други западни учени, ограничени от малките бюджети, сблъсквайки се с бедността и трудноразбираемата статистика на незападните страни, Пикети взема познатите му европейски показатели, екстраполира ги върху други страни и прави глобални изводи.

При този подход напълно се игнорира това обстоятелство, че 90% от населението на Земята живее в развиващите се страни и страните от бившия комунистическия лагер, където хората произвеждат и съхраняват капитала в сянка, извън полезрението на официалната статистика.

Последиците от това са далеч по-големи, отколкото се предполага. За избухването на насилието от типа на това, което се случи в началото на 2011 на площад Тахрир в Египет, според нашите полеви изследвания, капиталът е играл решаваща роля, макар и незабележима за западните анализатори.

По молба на египетското министерство на финансите моят екип заедно със 120 египетски изследователи не само проучи официалните документи, но и събра информация на място, което позволи на правителството да провери доколко е вярна и пълна традиционната статистика.

Ние открихме, че в столицата 47% от доходите идват не от труда, а от капитала - почти 22.5 милиона египетски работници са получили не само общо 20 милиарда долара заплати, но и още 18 милиарда долара от инвестициите на своите недекларирани капитали.

Т.нар. "обикновени работници" в Египет притежават собственост за 360 милиарда долара, което е 8 пъти повече, отколкото всички преки чужди инвестиции в страната от нашествието на Наполеон в края на ХVIII век насам.

Не е учудващо, че Пикети, който е запознат само с официалната статистика, е пропуснал да вземе предвид този факт.

Пикети се интересува от бъдещето. Той предсказва различни въстания срещу неравенството, предизвикано от капитала. Вероятно, той не е забелязал, че войните за капитал вече са започнали под носа ни в Европа – в Близкия изток и в Северна Африка. Ако беше обърнал внимание на тези събития, той би разбрал, че битката се води не срещу капитала, а за капитала.

"Арабската пролет" започна със самозапалването на Мохамед Буазизи през декември 2010 г. в Тунис. Тъй като европейската статистика смята всички, които официално нямат работа, за безработни, не е учудващо, че мнозинството наблюдатели причислиха Буазизи към безработните.

Но тази класификация не отчита, че той не е бил наемен работник, а бизнесмен от 12 години, който се е стремял към умножаването на своя капитал. В действителност трагедията на Буазизи е задвижена от процес, който може да бъде определен като арабска индустриална революция.

И не само неговата трагедия. Както открихме, през следващите два месеца след самозапалването на Буазизи, 63 бизнесмени в Египет са направили опити за публични самоубийства. За две години ние се срещнахме с половината от 37-те оцелели и техните семейства. Всички те са били подтикнати към този акт от експроприацията скромния капитал, който са притежавали.

Над 300 милиона араби живеят в същите условия, както и тези хора. От техния опит ние можем да направим няколко извода.

Първо, капиталът не е причина за нищета и насилие. Проблемът е по-скоро в неговото отсъствие. По-лошо от неравенството е да нямаш капитал.

Второ, за много хора, които не са от Запада и не са ограничени в рамките на европейската класификация, трудът и капиталът не са естествени врагове. По-скоро това са две тясно свързани помежду си явления.

Трето, най-голямата пречка пред бедните е тяхната неспособност да натрупат и да защитят капитала си.

Четвърто, готовността да защитават индивидуалните си права пред лицето на властта, е характерно не само за западния човек.

Аз съм напълно съгласен с Пикети, когато той критикува липсата на прозрачност за това, което става в Европа след 2008 г. Различаваме се обаче за средствата за лечение – той предлага да се създаде гигантска "финансова база данни", в която да влязат всички финансови книжа.

В това няма никакъв смисъл, ако проблемът се състои в това, че европейските банки и финансови пазари са пълни с това, което Маркс и Джеферсън наричат фиктивен капитал.

Т.е. капитал без истинска стойност. Кому е нужна такава база от данни? Особено когато вземем предвид, че главната причина, поради която европейската икономика расте бавно, е, че никой не вярва на финансовите институции, които трябва да я финансират.

Можем ли да създадем база от данни за реалните, а не за фиктивните активи? От всички най-близко до решаването на този проблем са достигнали именно французите с тяхната система за регистрирането на правото на недвижимост, която се е развивала преди, по време и след Френската революция.

Тогава феодалната статистическа система не се е справяла с бурно растящите пазари. Това е накарало френските реформатори да създадат абсолютно нова система за събиране на данните, която е отразявала истината, а не измислици.

Просто и гениално – за разлика от финансовите данни, сведенията за недвижимостта са се записвали в строг ред в достъпни регистри. Те съдържат сведения за икономическото състояние на хората и активите под техен контрол. Никой не може да си позволи да предостави неверни данни за своя капитал, защото това не е в негов интерес.

Както е казвал френският реформатор Шарл Коклен, Франция се е оказала готова за модернизацията благодарение на това, че през XIX век страната се е научила да регистрира собствеността и по този начин са насърчени хиляди бизнес връзки, социализирането и създаването на гъвкаво производство.

Пикети има добри намерения, но невярна база с данни. Проблемът на Запада през XXI век е в излишъка от ценни книжа, зад които има прекалено малко активи. Проблемът на целия останал свят е в наличието на активи, за които няма книжа.