Гръцката криза даде нов живот на един напразен спор: че еврозоната не работи, тъй като паричният съюз не е придружен от фискален и политически съюз.

Френският президент, Франсоа Оланд, призова за правителство на еврозоната, със собствен бюджет, което да се отчита пред народа чрез нов парламент на еврозоната. Пиер Карло Падоан, италианският министър на финансите, подкрепи идеята, предлагайки да се създаде и схема за безработицата.

Така наречените петима президенти на ЕС дадоха нюансирана подкрепа на тези идеи. В своя юнски доклад президентът на Европейската комисия, Жан- Клон Юнкер, председателят на ЕЦБ, Марио Драги, президентът на Европейския парламент, Мартин Шулц, председателят на Европейския съвет, Доналд Тъск и главата на Еврогрупата, Йерун Диселблоем, призоваха за хазна на еврозоната- т.е. финансово министерство на блока, както и за „общ макроикономически стабилизационен фонд", който да помогне на страните да се справят със сезонните шокове.

Петимата президенти първоначално поискаха държавите от еврозоната да се доближат до най- добрите практики за повишаване на конкурентоспособността. След това те искат правно обвързващи правила, които да гарантират, че те ще останат конкурентоспособни. Също така препоръчват повече координация на макроикономическата политика между 19- те страни в блока, с възможност за съвместни решения относно националните бюджети.

Такава амбициозна централизация на икономическата власт не е нито необходима, нито желана. Нито е политически осъществима.

Създаването на общо за еврозоната финансово министерство, правителство, парламент и бюджет ще изисква нов договор. За него ще е необходимо единодушно одобрение от 19- те страни от блока, както и на други 9 членове от ЕС, като например Великобритания, които не използват еврото.

Освен това правителствата от еврозоната не са съгласни с детайлите. Например Германия смята, че засилването на фискалната дисциплина е основния императив. Волфганг Шойбле, финансовият министър на Германия, иска да отнеме правата на Комисията за бюджетните правила с мотива, че тя вероятно е прекалено политически мека.

За разлика от Германия, някои други правителства смятат, че еврозоната вече се е съгласила на твърде строги икономии. Освен пакта за стабилност и растеж, съществува и пакета от шест пакта, от два пакта и фискалния пакт- зашеметяващ брой бюджетни правила, които са толкова ограничаващи на теория, че често биват нарушавани на практика.