Преди около 10 години вълна от кражби на тръби и други метални принадлежности от ВиК мрежата заля Шотландия, която местните хора нарекоха „великият канализационен грабеж". Това масово хулиганство съвпадна от една страна с програмата за масирана подмяна на канализационната система на страната, но и с бума на стоковите пазари, предизвикан от ненаситното търсене на суровини от Китай. Цените на металите скочиха, а това доведе и до бум на кражбите на метален скрап в целия свят, припомня The Economist.

Африка се напълни с китайски инженери, в Австралия беше избран премиер, който говори китайски език, а развиващите се страни от Аржентина до Зимбабве се радваха на бърз растеж на цените на селскостопанските им земи и концесиите на техните мини. Този бум беше стимулиран и от слабия долар (с американската валута се оценяваше практически всичко, което се добива от земята).

В момента ситуацията е в точно обратната посока. Рязко поскъпналият долар силно удари цените на суровинните стоки, като много от тях вече са под навита отпреди 10 години. Не всички пазарни активи бяха сполетени от подобна печална съдба. В същото време никога от края на 90-те години на миналия век цените на суровините не са били толкова ниски в сравнение с тези на акциите.

Американската икономика се възстановява, но не толкова уверено бързо, така че да принуди крадците да свалят бронзовите камбани от китайските храмове и да ги изнася за САЩ, където да ги продава за скрап.

Ефектът от възстановяването на Америка е съвсем нищожен в сравнение със забавеното търсене от Китай - между другото страната все още купува около половината от световното производство на метал, включително желязо, алуминий и цинк, посочва британското списание The Economist.

Истинско проклятие за производителите стана свръхпроизводството на почти всички суровини. Независимо от това, те продължават да се държат така, сякаш не знаят, че има свръхпроизводство. Инвестициите в добива и производството на суровинни стоки продължават, което още повече задълбочава кризата, която, според някои експерти, може да продължи най-малко десет години.

Анализаторът от Goldman Sachs Джеф Кюри казва, че ако се съди по предишния цикъл на стоковата криза, може да се очаква до 10 години да бъде преодоляно свръхинвестирането.

Експертите смятат, че не всички цени на суровинни стоки ще се движат в еднаква посока. Стойностите на въглищата започнаха да спадат през 2011 г.  Цените на петрола се държаха високо до средата на 2014 г. Докато селскостопанските стоки зависят изключително много от природата.  Остават обаче притесненията за икономическите перспективи, които в Китай се засилиха много през последните няколко седмици, до голяма степен заради срива на фондовия пазар и най-вече от неочакваната девалвация на юано през този месец.

От началото на годината цените на почти всички основни стоки (енергийни, индустриални метали и земеделски култури), отбелязват намаление от порядъка на 10-20%. Пренасищането на стоковия пазар се извършва поради три основни причини. Първата е свързана с надеждата на производителите да оптимизират разходите си, така че да бъдат в състояние да поддържат за дълго време негативния ефект от спада на цените. На второ място, големите играчи, като принцовете от повечето държави от ОПЕК и транснационалните добивни корпорации, се стремят да увеличат своя дял на пазара. И накрая - наличието на свободни средства за инвестиции.

В крайна сметка всички посочени проблеми ще се задълбочат. Някои от производителите на шистов петрол и газ ще бъдат притиснати в ъгъла, ако цените на петрола и природния газ, добивани по конвенционален начин не престанат да падат. Според оценка на Deutsche Bank около 15% от най-рисковите кредитополучатели в САЩ са енергийните компании. Смята се, че цена по-ниска от $55 за барел американски суров петрол може да доведе до финансов крах, а в момента борсовите котировки на „черното злато" са под тези стойности. ОПЕК вече има своите „заболели", като Венецуала, Нигерия и Либия.

Въпреки че най-новата вълна от колапса на цените на петрола не е завършила, Саудитска Арабия, най-големият производител на петролния картел, все още не е отговорила на призивите за намаляване на производството. По-рано този месец кралството пусна облигации и привлече $5 млрд. от дълговия пазар, за да компенсира спада на приходите от износа на петрол.

В Америка скоро ще завърши автомобилния сезон и потреблението на бензин и дизел рязко ще намалее. Ако Конгресът одобри следващия месец ядреното споразумение с Иран, пазарът ще бъде залят с ирански петрол.

Първите ефекти за задълбочаване на кризата вече са налице. Glencore, един от най-големите доставчици в света на въглища и други суровинни стоки, обяви на 19 август огромни загуби.

Президентът на компанията Айвън Глазенберг остро разкритикува конкурентите, които не желаят да намалят производството, определяйки сегашните борсови котировки като "необосновано ниски."

Не бива да се забравя и един много важен закон на икономиката. Когато цените падат достатъчно ниско и доста дълго време, производството в края на краищата се намалява, както вече се случи с никела. В ситуация на стагниращ суровинен пазар петролните и добивните корпорации поглъщат по-малките компании и закриват своите нерентабилни подразделения. И след като това приключи, може да започне новият десетгодишен цикъл, прогнозира The Economist.