Понякога наистина е по-добре да не правиш нищо, отколкото да правиш нещо. На 17 септември Федералния резерв взе правилното решение да остави лихвите непроменени от 2008 близо до нулевите нива. При инфлация доста под целите на Фед от 2% и съмнения относно китайската икономика, едно повишение на лихвите щеше да бъде ненужен риск, коментира Бул Тренд Трейдър.

И въпреки това Джанет Йелен, председателят на Фед, ще бъде изправена пред подобен труден избор и през октомври, а вероятно и през следващите много на брой месеци. Но когато и да стане факт първото повишение, финансовите пазари очакват лихвите да останат на исторически ниски нива през следващите години. Ерата на неконвенционалните монетарни условия не показва сигнали, че свършва. Ако централните банки на богатите държави трябва да се върнат към нормалните условия, техния стандартен инструментариум може и да не им помогне. Време е да се мисли по-смело, по-специално с идеята да се гони инфлация.

Причината е, че може би обичайната връзка между инфлацията и безработицата се развали. В краткосрочен план, според икономистите тези две величини трябва да вървят в противоположни посоки. Висока безработица ще тежи на цените, ниска безработица би трябвало да издърпа нагоре инфлацията, тъй като ще се увеличат заплатите.

За съжаление, в много от богатите държави този стандартен инфлационен термостат е нетраен. През 2008 икономическия растеж се срина, а безработицата изригна, но инфлацията едва постепенно слезе под целите. Сега е различно. Безработицата падна до забележително ниски нива, но инфлацията остава анемична. Това хвана неподготвени централните банки. Предполагайки, че нарастващите цени ще последват уверено бума на заетостта, Фед и АЦБ спряха стимулите и програмите за изкупуване на облигации като подготвиха пазарите за предстоящи увеличения на лихвите. Възстановяването обаче на тези икономики се оказа почти без инфлация. Още по-лошо, при лихви близо до 0%, централните банки разполагат с по-малко пространство да отговорят, ако не са предвидили правилно инфлационните рискове и са затегнали по-рано монетарната политика. Имайки предвид това двойно обвързване, има смисъл да се гледа отвъд инфлацията и да се обмисли вместо това цел за номинален БВП.

Една цел на номиналния БВП (който е сумата от всички пари спечелени в една икономика, преда да се сметне инфлацията) е по-малко радикална отколкото звучи. Това беше осъществима алтернатива, когато целта за инфлация беше общоприета през 90-те години. Цел на растежа на НБВП (ръста в приходите на парите в брой) се справя по-добре с евтин внос, който засилва растежа, но потиска цените, дърпайки днес централните банки едновременно в две различни посоки. Номиналния доход е също по-важен за здравето на икономиките- длъжници в сравнение и с инфлацията, и с растежа, тъй като дълговете са фиксирани в пари. Критиците се страхуват, че НБВП е труден за измерване, предмет на ревизии и крайно непознат на общата публика. И все пак, ако НБВП не звучи много приемливо, при ръста на доходите е друго. Въпреки, че инфлацията може да бъде измерена достатъчно лесно, централните банки сега разчитат на оценки на запълването на трудовия пазар, които са невъзможно трудни. По-важно, цел за НБВП би освободила централните банки от объркването, причинено от непостигането на инфлационните цели. За да определят политиката си днес, централните банки трябва да работят върху това да мислят как инфлацията ще отговори на падащата безработица, а пазарите трябва да отгатват тяхното мислене. Цел за НБВП няма да изисква различаване между прогнози за растеж (и от тук за заетост) и прогнози за инфлация.

Какво на практика може да означава цел за НБВП? Повечето икономисти не успяха да отгатнат тренда от преди рецесията на растежа на номиналния доход. Преди финансовата криза, ръста на номиналния БВП от 5% беше считан за нормален в Америка. Въпреки това икономиката е с 16% под прага за доходите, който би достигнала, ако растеше с тази скорост след 2006. Във Великобритания също, НБВП е с 15% по-малко, отколкото трябваше да бъде. В еврозоната и Япония е дори по-лошо. Такива дефицити са прекалено големи, за да бъдат компенсирани бързо. За да стане това, са необходими опасни нива на инфлация. Дори в съотношение към последните трендове, богатите икономики изостават. Американският НБВП е с 5% под това, което бихте очаквали през 2010. По-бърз ръст на НБВП би дошъл от по-добра продуктивност, повече наемане на служители или по-бърза инфлация. От всички тези неща богатите икономики могат да ползват по малко.

Поставянето на различна цел не означава, че централните банки автоматично ще я постигнат. Техният конвенционален инструментариум изглежда изчерпан. Количествените поощрения, които все още се използват в Европа и Япония, вече не се радват на широк прием заради опасенията за цените на активите. Лихвите не могат да бъдат намалявани под нулата без радикални промени в природата на парите. Да имаш обаче правилна цел е важно начало. Вече не е достатъчно добра идея да се изчаква търпеливо инфлацията да нарасне.