За почти всички инвеститори, ако те са се специализирали в търговията със суровини, индустриални метали и акции на добивни компании, настъпи ужасен момент. Повечето суровинни стоки - от петрола до алуминия, се търгуват близо до неколкогодишно дъно, а някои и до нива отпреди десет години и повече.

Преди време агенция „Блумбърг" обобщи, че суровините и индустриалните метали са стигнали ценовото равнище от средата на 90-те години на миналия век. След този период - от края на 1990 г. започва резкият ръст на цените на тези стоки, а възходът продължи до края на първото десетилетие на новия век.

Може ли да се възстановят цените?

Логично възниква въпросът: какво е необходимо да се случи, за да се възстановят цените на суровините и индустриалните метали?

Преди да се стигне до правилния отговор, трябва да се проумеят две важни обстоятелства за цените на суровините през последните години. Дълго време както и в момента Китай е основният потребител на повечето суровини и индустриални метали. Въпреки че в Поднебесната империя живее само 20% от населението на Земята и на него се пада по-малко от 15% от световния Брутен вътрешен продукт (БВП), Китай потребява 60% от световния цимент, 49% от въглищата, 46% от стоманата и 54% от алуминия.

Истината е, че бумът на инфраструктурното изграждане в Китай оказа мащабно и безпрецедентно въздействие върху световния стоков пазар. Търсенето от страна на Китай е толкова голямо, че успя да компенсира вторият важен фактор: цените на стоките намаляват не само в последните няколко години, но и в продължение на десетилетия.

В доларово изражение цените на суровините през миналия век са се увеличили значително, а бумът в началото на 21 век позволи на инвеститорите просто да забравят, че има периоди на спадове, каквито много от инвеститорите дори и не помнят.

През 1998 г. изследване, осъществено от Министерството на вътрешните работи на САЩ и държавната геоложка администрация потвърди тази позиция: тъй като технологиите непрекъснато се подобряват, реалната цена на стоките, коригирана спрямо инфлацията, намалява с течение на времето. В изследването е проследена динамиката на цените на някои стоки в продължение на 100 години.

Скептиците на тази позиция казват, че най-важни са търсенето, предлагането и недостигът на ресурси, като се има предвид, че петролът и природния газ са много различни от метали. Това до известна степен е вярно, но в края на краищата, това са просто различни пазари.

Но икономическите позиции, които са в основата на тези пазари, са сходни. Цените на петрола в последния половин век до голяма степен се контролират от картела ОПЕК и ако картелът не съществуваше, цените би трябвало да падат.

Сега, благодарение на новите технологии за преработка на петрол, ОПЕК започва да губи контрол над цените, което на теория може да доведе до продължителен период на ценова стагнация. Разбира се, американските компании, дори и с развитието на технологиите, е малко вероятно да поддържа текущите цени след 2016 г., когато постепенно ще изтичат договорите им за хеджиране срещу падащите цени. За да се задържат на повърхността, новите технологии трябва да намалят разходите им най-малко с $15-20 за барел, но засега това изглежда нереално.

Във всеки случай, цени на петрола над $100 за барел е малко вероятно да видим в следващото десетилетие. Същото се отнася и за други енергийни стоки и метали като въглища и стомана.

Но това може да се промени

На света е нужен нов Китай, т.е страна или група страни, където равнището на технологично развитие е много ниско, а числеността на населението е много висока. При това положение въвеждането на нови технологии ще даде силен тласък на икономиката. Единственият възможен вариант това да се случи е Индия - огромна страна с многобройно население, което по численост скоро може да стигне Китай. Втората по големина азиатска държава има относително ниско равнище на развитие и затова инфраструктурният бум може да се случи и да има смисъл.

Индийската икономика до голяма задържа развитието си, заради управленски грешки при корпорациите и недалновидни държавни икономически политики, но при новия министър-председател Нарендра Моди нещата може да се променят значително. Въпреки това, дори и Индия да не реформира своята икономика и не започне да реализира своя икономически потенциал, не всички стоки или инвестиции в енергийния сектор ще се чувстват зле. Най-вероятно енергийните суровини може да останат под натиск продължително време, но за компаниите, които добиват ресурсите - от петрол до въглища, цените няма да имат толкова голямо значение. Най-главното за тях ще бъде маржът на цените. Най-общо казано, ако загубите при добиването са толкова, колкото е спадът на цените на суровините и металите, тези компаниите ще продължат да трупат нелоши приходи. Затова логично е да се приема, че развитието на новите технологии може съществено да промени целия суровинен пазар.

Истината е, че шокът от спада на цените на суровините бе силен и компаниите се нуждаят от време, за да се приспособят и чак когато това се случи, инвеститорите ще се върнат масово към стоковите активи.