Бурните акции нанесоха необичайно големи загуби на нациите, които инвестират богатство от петрол в капиталовите пазари. Норвежкият суверенен фонд, най-големият в света, е типичен пример. Проблемите на такива зависещи от енергията фондове може да доведе до изтичане на проблемите на финансовите пазари, коментира Бул Тренд Трейдър.

Норвежкият фонд отчете миналия месец загуби от 273 милиарда крони (около 32 милиарда долара) за периода между юли и септември. Това е третият най-слаб резултат в историята и е еквивалентен на възвръщаемост върху инвестицията от -4.9%. Възвръщаемост от инвестициите в акции от -8.6% повече от компенсира печалбите при фиксирания доход и от недвижима собственост.

Подобно на другите зависими от петрола фондове, Норвегия е изправена пред още по-голямо предизвикателство от ниските цени на енергията. Не само правителствата в тези държави получават по-малко пари, които да заделят, но те са все повече съблазнени да бръкнат в резервите, за да предпазят икономиката и ограничат фискалното влияние върху по-ниските приходи от петрола.

Норвежкото правителство планира следващата година да изтегли повече пари от фонда, отколкото влага, което ще се случи за първи път. Фондът може и да не се наложи да продава активи, тъй като дивидентите и купоните годишно генерират около 200 милиарда крони. Други обаче не са такива щастливци. Петролните износители ще използват всичките 750 милиарда долара от енергийните приходи тази година и ще похарчат допълнително 100 милиарда долара от суверенните си фондове и валутните си резерви според оценките на анализатори от "Джи Пи Морган". В резултат на това, тези държави ще продадат облигации на стойност 50 милиарда долара и акции за 30 милиарда долара тази година, което е голям обрат от нетните покупки на облигации за 40 милиарда долара и на акции за 170 милиарда долара през 2014.

Другият проблем, който засяга петролните фондове, са глобалните инвестиционни проблеми от ниската доходност. Подобно на другите инвеститори, те търсеха диверсификация в по-високи доходи в недвижимите имоти и инфраструктурата. Норвежкият фонд увеличи парите, разположени в недвижими имоти до 3,3% спрямо 2,2% в края на 2014 и се стреми те да достигнат 5%. Другите правят нещо подобно. Тези суверенни фондове на благосъстоянието увеличиха разположението на средства в недвижими имоти седем пъти между 2010-а и 2014-а според проучване на "Джи Пи Морган". Повече пари се разполагат в така наречените "реални активи", което означава, че по-малко пари се инвестират във финансовите активи.

Петролните фондове не могат сами да решат съдбата на огромните и ликвидни световни пазари. Ако обаче цената на черното злато остане ниска, техните проблеми вероятно ще нараснат.