Бул Тренд Трейдър

През следващия месец вероятно ще видим първото голямо разминаване в паричната политика от финансовата криза насам. Федералния резерв се очаква да започне с повишаване на лихвите - за първи път от 2006 година. От другата страна - ЕЦБ се очаква да намали лихвите по депозитите до отрицателни нива или да разшири програмата за изкупуване на активи. Японската централна банка също може да прибегне към засилване на експанзионистичната си парична политика.

За валутните пазари промяната ще сложи началото на нова ера. Преди 2008 година една от най-популярните стратегии бе т.нар. "carry trade" - заемане на нискодоходна валута и инвестирането й във високодоходна. Но с намаляването на лихвените проценти след 2008 в много от развитите икономики, намаля и популярността на стратегията.

След декември търговците вероятно ще гледат напред към продължаващата разлика между лихвените нива в Америка и тези в еврозоната. Още през 2010 година пазарите очакваха, че първото увеличаване на лихвените проценти от страна и на Федералния резерв, и на ЕЦБ ще стане по едно и също време. (Всъщност ЕЦБ започна да повишава лихвите през 2011, след което обаче отново ги намали). Но сега интервалът между първото повишаване на лихвите от Фед и първото такова повишаване от ЕЦБ е близо три години.

Разликата между доходността на американските и германските облигации също отразява това несъответствие в очакванията. На 18 ноември доходността по 5- годишните съкровищни бонове достигна 1.68%, а тази на германските книжа със същият матуритет достигна до -0.14%. Това е най-голямото разминаване от създаването на еврото.

Продължаващото поскъпване на долара може да има голям ефект. Страните с развиващи се икономики, които са обвързали валутите си с долара, официално или неофициално ще видят покачването на лихвените проценти, а това ще затрудни износа им. Това може да накара някои да обмислят варианта за девалвация. Ако валутите на развиващите се икономики паднат твърде рязко, това ще създаде проблеми на компаниите, които имат кредити в долари. Корпоративният дълг на развиващите се пазари нарасна до 75% от БВП. През 2008 година размера бе 50%.

Накратко, валутният риск може да се превърне в основен източник на сътресения за финансовите пазари, както бе в края на 90-те години (по време на азиатската криза) или в началото на 90-те години. Волатилността на долара спрямо еврото и йената, измерена чрез изтъргуваните контракти на Чикагската борса за опции, се запази под 10% през по-голямата част от 2013 и 2014. Тази година обаче нарасна до 10-15%. Такава волатилност представлява голям проблем за международните инвеститори.

По-нататъшното поскъпване на долара може и да не е неизбежно - вероятността за увеличаване на лихвите е възможно да е отразена вече в цената. От търговска гледна точка щатската валута направи силно биче движение. Темпът на растеж за последните 12 месеца бе най-бързия от 1980 година насам. Фонд мениджъри, анкетирани от BoA Merill Lynch,са на мнение, че доларовите бикове са най-много в момента.

По-нататъшно поскъпване на долара ще се отрази върху американската икономика в намаляване на вносните цени, както и в затрудняване на износа (засягащ БВП). По-силната валута е равнозначна на затягане на паричната политика: това може да доведе до намаляване на степента, с която Фед ще повишава лихвите.

Някои централни банки като ЕЦБ, която затегна монетарната си политика след кризата, са принудени да променят курса. Според Торстен Слок от Дойче банк средният интервал между първото повишаване на лихвите и първото намаляване е 16 месеца. Това предполага, че повишаването на лихвените нива през декември ще бъде последвано от намаляване през 2017 година.

Изглежда, че след 2008 централните банки са изпитвали удовлетворение от това валутите им да се понижават. Това е начин на облекчаване на натиска върху националните икономики. Пряко или косвено, Фед ще окажат влияние с такъв подход в случай, че повишат лихвите през декември. Милиарди долари ще бъдат изложени на риск докато инвеститорите се опитват да се справят със спада.