На днешното си заседание Английската централна банка (АЦБ) очаквано запази без промяна основната британска лихва в рекордно дъно от 0,5%, визирайки влошените перспективи пред световната икономика и сериозните трусове на фондовите борси, които са в сила от началото на годината.

Решението беше взето с 8 срещу 1 гласа, като отново единствено членът на банката Йън Маккафърти гласува за повишение на лихвата с 25 базисни пункта до ниво от 0,75%, цитирайки нарастващия инфлационен натиск.

В същото време АЦБ запази без промяна и размера на "замразената" програма за покупки на британски облигации в 375 млрд. паунда. За последно банката направи промени в основната лихва на страната, понижавайки я с 50 базисни пункта до рекордно дъно от 0,5% на заседанието на 5-и март 2009 година. АЦБ повиши за последно своята програма за "количествени улеснения" с 50 млрд. паунда на заседанието през юли 2012 година.

Според стенограмата от днешното заседание, членовете на АЦБ са заключили, че икономическият растеж през следващите месеци вероятно ще бъде по-слаб, отколкото са очаквали и че инфлацията вероятно ще остане много ниска за по-дълъг период от време с оглед на продължаващия спад на световните цени на петрола и по-бавния от прогнозите растеж на заплащането на труда на Острова.

Трябва да се има предвид, че британската потребителска инфлация нарасна през миналия ноември с едва 0,1% на годишна база - далеч под целевото ниво на АЦБ за инфлация от 2 процентни пункта.

„Краткосрочните перспективи за съвкупната бизнес активност са по-слаби, отколкото ноемврийските прогнози на членовете на централната банка", отчита АЦБ след края на днешното заседание, позовавайки се на последните си тримесечни икономически прогнози.

По-рано този месец, британският финансов министър Джордж Осбърн направи доста песимистични прогнози в сравнение с неговия по-оптимистичен тон от края на 2015 година, предупреждавайки, че британската икономика е изправена пред опасен коктейл от нови заплахи през настоящата година, включващ трусовете на китайските фондови пазари и политически вълнения в Близкия Изток.

Според редица икономисти, друг риск на хоризонта е предстоящия референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз. Неговата точна дата все още не е установена, но премиерът Дейвид Камерън намекна, че референдумът може да се проведе още този юни, веднага след като бъдат финализирани преговорите с европейските институции. Анализатори твърдят, че несигурността около изхода на този референдум може да доведе до свиване на инвестициите и до влошаване на бизнес и на потребителското доверие, което да окаже допълнително негативно влияние върху икономическия растеж в Обединеното кралство.

В тази връзка британските централни банкери са отбелязали на днешното заседание, че мнозинството търговци вярват, че предстоящото гласуване за бъдещето на Великобритания в ЕС е допринесло за настоящото понижение на британската лира на валутните пазари.

Стенограмата от днешното заседание на АЦБ също така показва, че новият спад на петролните цени може да спомогне за повишение на икономическия растеж във Великобритания и в останалите икономики.

„Въпреки че последните спадове в цените на петрола ще потискат глобалната инфлация в краткосрочен план, в същото време те следва да осигурят нетна подкрепа за разходите в Обединеното кралство и в неговите основни търговски партньори", показват протоколите от днешното заседание на АЦБ.

Очакваният от мнозинството инвеститори изход от днешното заседание на АЦБ и последвалата го стенограма сякаш потвърждават съмненията в последно време, че през настоящата година банката ще стартира цикъл на повишение на лихвите, подобен на този на Фед в САЩ. Участниците на валутните пазари вече предполагат, че британските лихви може би няма да бъдат повишени до средата на следващата година и това беше в основата на обезценката на британската лира през последните няколко седмици.