Въвеждането на данък върху финансовите транзакции за част от страните от ЕС зацикли, след като не беше спазен поредният (краен) срок за влизането му в действие - началото на 2016 г. Преговорите по обхвата на данъка имат известен малък напредък спрямо година по-рано, но пък една от страните, които бяха декларирали че одобряват прилагането му - Естония, в края на миналата година се оттегли, поне засега, обобщават от инвестиционния посредник „Капман" АД.

В същото време през първата половина на декември 2015 г. беше обявено, че десет от държавите в еврозоната - Германия, Италия, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Белгия, Гърция, Словакия и Словения - са постигнали съгласие относно някои аспекти на данъка върху финансовите транзакции. Новият срок за постигане на принципно решение за въвеждането на данъка е средата на 2016 година. Дотогава изброените държави са амбицирани и за постигане на консенсус по оставащите точки на споразумението, включително данъчните ставки и обхвата на данъка. Възможно е междувременно в следващите месеци и друга държава от еврозоната да се присъедини към групата на поддръжниците на въвеждането на данъка върху финансовите транзакции. Възможно е това да е Холандия, която обаче постави условие, въпросният данък да не се отрази върху функционирането на пенсионните фондове, които имат солидни традиции в страната.

Преди дни обаче белгийският министър на финансите определи като „неприемливи" плановете за въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Белгия към момента не одобрява част от проектотекстовете по споразумението за данъка, защото според страната те засягат не само финансовия сектор, но и реалната икономика. Въпреки несъгласието си, засега Белгия не се оттегля от преговорите.  

Най-общо казано, с данъка върху финансовите транзакции, според първоначалния замисъл, датиращ от 2011 г., се цели събирането на допълнителни приходи в подкрепа на публичните финанси в страните от ЕС. Идеята е новият данък да има донякъде и възпираща функция спрямо (много) рискови сделки на финансовите пазари. Ще уточним, че в момента в някои европейски държави има въведен, макар и с ограничен обхват, данък върху финансовите транзакции при покупка на акции.  

Базовото предложение на ЕК предвиждаше сделки с акции и облигации да се облагат със ставка от 0,1% а договори за деривати - с 0,01% от стойността им. Засега не е уточнено дали ще се облага и търговията с валута (Forex).  Продължават да се обсъждат и по-ниски ставки на данъка за сделките с акции и облигации, вкл. 0,01%. Предвижда се да бъдат облагани транзакции между финансови институции, когато поне една от тях е със седалище в ЕС.

Все още има не малко неизвестни около прилагането на практика на данъка. Най-вече трябва да се уточни кои финансови транзакции ще бъдат облагани, което е изключително важно, тъй като дефиницията за „финансова транзакция" е широка и може да включва различни по брой и същност елементи. Именно това е основният „препъни камък" при преговорите. Засега обхватът на данъка се предвижда да включва акции и деривати, като се обсъждат и изключения. Посоченото обаче не е окончателният вариант.

Финансовите инструменти, които се търгуват на международните капиталови пазари ежедневно, да не говорим месечно и годишно, са в огромни обеми, особено при търговията с валута (ако влезе в обхвата на данъка). При това всяка отделна транзакция би се таксувала, т.е. една акция и дериват може да бъдат обложени с данък многократно за кратък период от време. Така че е възможно годишният данък за дадени субекти, играещи на финансовите пазари, да достигне (десетки) милиони евро. Това тревожи Великобритания (и в частност Лондонското Сити), която като световен финансов център би била засегната най-много от данъка - затова страната е най-отявленият противник на въвеждането му.

От много съществено значение е дали данъкът евентуално ще бъде въведен за целия ЕС или само в еврозоната. Не случайно германският финансов министър настоя през септември миналата година именно за облагане на територията на целия ЕС. Другият активен поддръжник на въвеждането на данъка върху финансовите транзакции е Франция. Но според известното към момента, дори между страните от еврозоната (в която Великобритания не влиза) няма съгласие относно данъка, а какво остава за целия ЕС.

Настояването на Германия за присъединяване на повече държави към споразумението, а на по-късен етап - на всички страни от ЕС, е пряко свързано с очакваните практически резултати от прилагането на данъка.

Счита се, че много от големите финансови корпорации, които се очаква да имат най-големи вноски по новия данък, има голяма вероятност да променят седалището и регистрацията си от една държава от ЕС в друга (където налогът не е в сила) или в страна извън Европа, където ще си спестят посоченото данъчно облагане. По този начин може да се стигне до отлив на капитали от ЕС, усетен най-силно от големите финансови центрове. И така бремето на новия налог би се отразило главно на по-малките играчи на пазара, а по веригата - и на гражданите, т.е. би се изкривило предназначението на налога.

Що се отнася до България, такъв данък на сегашния етап не е необходим за държави с не особено развит финансов пазар като нашия, тъй като приходите от данъка биха били (доста) малки, а ползите засега са под въпрос. В крайна сметка, с евентуално въвеждане на данък върху финансовите транзакции в 10-15 държави от ЕС няма да бъде постигнат предвиждания благоприятен ефект и стабилност във финансовата сфера, в т.ч. ограничаване на спекулативните сделки. Всъщност, данъкът върху финансовите транзакции би изпълнил изцяло предназначението си, само ако се приложи не само на територията на Европа, но и придобие (почти) глобално измерение.

Предупреждение за рискове: търговията с финансови инструменти може да доведе както до печалби, така и до загуби. Материалът е с информативен характер и нито една част от него не представлява инвестиционна консултация, инвестиционно изследване, препоръка или съвет за инвестиционно решение или следване на инвестиционна стратегия.