Глобалната икономика се приближава към криза, заяви първият заместник-директор на МВФ Дейвид Липтън във Вашингтон по време на сесия на Националната асоциация за бизнес икономика (National Association for Business Economics, NABE), цитиран от "Файненшъл таймс". Той предупреди всички страни да се готвят за нови изпитания.

Ето и осемте признака:

1. Отлив на капитали от финансовите пазари и ниските цени на суровините.

2. Едновременно расте нерешителността на монетарните власти в развитите и в развиващите се страни.

3. Продължава слабото възстановяване на държавните дългове - на първо място на САЩ, както и в много части на Европа. Нарастването на суверенния дълг върви с висок дял на необслужвани кредити в Европа и развиващите се страни. В същото време в САЩ растат разходите, свързани със застаряването на населението и забавената инфраструктурната реформа. Възстановяването на Япония пък е заплашено от дефлацията.

4. След новите рискове, които МВФ фиксира, са глобалния икономически спад и влошаващите се банкови баланси, които водят до затягане на финансовите условия, вкл. и кредитирането. В развиващите се пазари нарасналите излишъци от производствени мощности са съпроводени от рязко намаляване на капиталовите разходи и нарастване на частния дълг, често деноминиран в чуждестранна валута. Това увеличава и рисковете за банките и за държавните финанси.

5. От началото на 2016 г. средният спад на фондовите индекси е повече от 6%, което означава глобална загуба на пазарна капитализация от приблизително $6 трлн., или 8,5% от световния ВВП. Това представлява почти половината от загубите от $12,3 трлн. на пазарите по време на най-острата фаза от предишната световна финансова криза. Няколко азиатски пазара, като тези в Китай и Япония, пострадаха много сериозно, губейки до 20% пазарна капитализация от началото на настоящата година.

6. Отслабването на валутите на развиващите се пазари се случва във време, когато суверенните държавни дългове продължават да растат. Например в Латинска Америка и Африка нарастването е повече от 300 базисни пункта спрямо началото на миналата 2015 г.

7. Рязко спаднаха капиталовите пазари и търговските потоци. През миналата година например развиващите се икономики се разделиха с $200 млрд. пренасочени към други пазари, докато през 2014 г. отливът на капитали е възлизал на $125 млрд. Търговските потоци са спаднали най-вече заради забавения ръст на износа и вноса на Китай, Русия и Бразилия.

8. Глобалната инфлацията падна до исторически минимум, като общото и ниво в развитите страни през 2015 г. спадна с 0,3 процентни пункта спрямо предишната финансова криза.

Защо трябва да се притесняваме от тези сигнали?

„На първо място, защото спадащото глобално търсене може да генерира допълнителни дефлационни процеси", отбелязва Дейвид Липтън. Освен това, според него, работната сили и производителността на труда значително са спаднали през последното десетилетие.

По думите на Липтън, повод за притеснения е и забавеният ръст на Китай и запазващите се продължително време ниски цени на суровинните стоки. Все още не е ясно кога ще намалеят капиталовите разходи в добивния сектор, което би могло да доведе до балансиране на стоковите пазари.

За четвърти път МВФ предупреждава за опасността, ако продължава да се подценява рисковете от бежанската криза, които може да повлияят върху глобалната икономика и да повишат геополитическото напрежение.

МВФ призовава монетарните власти

да намалят данъчното бреме и лихвите по кредитите, да се поддържат по-гъвкави валутни курсове, да се провеждат структурни реформи и да се инвестира в инфраструктура.

Фондът също така предлага страните-износителки на суровини да съобразят държавните си бюджети, като се вземат предвид, че ниските цени на световните пазари може да продължат дълго време.

"Повишаването на работната заплата и намаляването на данъците, за да се стимулира на потреблението, може да се окажат ефективен начин, особено в страните с бюджетен дефицит", предлага първият заместник-директорът на МВФ.