Има финансови инструменти, които не са често срещани при търговията на пазарите на ценни книжа. Това обаче не прави тези инструменти по-малко значими. Затова е полезно да знаем поне в общи линии какво представляват те.

Едни от тези, да ги наречем, все още „екзотични финансови инструменти" за търговията у нас, са суапи за кредитно неизпълнение и лихвени суапи. Посочените два финансови инструмента у нас не са особено популярни, и към момента не се и търгуват, поради не толкова развития капиталов пазар. Те обаче имат своето (съществено) място и се търгуват на големите борси в света, обясняват анализатори от „Капман Холдинг".

При суапи за кредитно неизпълнение, чрез закупуване на суапа, купувачът прехвърля риска от евентуално просрочване на плащания по дългови ценни книжа. Плащанията се извършват на продавача на суапа. В замяна на това, продавачът се съгласява да изплати дълга на третата страна, ако тази страна не изпълни задълженията по кредита. Така суапът за кредитно неизпълнение е един вид застраховка срещу неплащане.

Купувачът на суап за кредитно неизпълнение получава кредитна защита, като се има предвид, че продавачът на суапа гарантира кредитоспособността на дълговата ценна книга. По този начин, рискът от неизпълнение на задълженията се прехвърля от притежателя на ценните книжа с фиксирана доходност върху продавача на суапа.

През последните 5-8 години суапите за кредитно неизпълнение са особено популярни в САЩ, като се има предвид скокът на нивото на поемане на риск при отпускане на кредити. Суапът за кредитно неизпълнение във вид на ценна книга, която може да се препродава, може да реши няколко задачи. От една страна, кредитният риск се отделя от възможността да се получават лихви по отпуснатите заеми. А тъй като рискът се поема от друг субект, не е необходимо банките да заделят резерви заради евентуално непогасяване на заема. Не е за пренебрегване и фактът, че стойността на суапите за кредитно неизпълнение е по-ниска от тази на аналогични застрахователни продукти.

Лихвеният суап е финансов инструмент, подходящ за клиенти с кредити с плаваща лихва, обикновено състояща се  от референтен лихвен процент (Libor, Euribor и др.) - който е плаващият компонент, плюс фиксирана надбавка. На практика лихвеният суап е сделка между две страни за определен период, при която едната страна прави плаващи лихвени плащания към другата, срещу което получава фиксирани плащания, изчислени върху главницата по кредита (не се разменя между страните).

Така лихвеният суап дава възможност за защита от неблагоприятно за кредитополучателя изменение на референтните лихвени проценти (т.е. повишаването им), чрез замяна на плаващи срещу фиксирани лихвени плащания.