Снимка: Pixabay

Много сме говорили за пенсионирането и за критичността на два фактора, за нормалното подсигуряване на вашите старини – доходността и ранния старт.

Сега ще обърнем малко повече внимание на това, колко критичен може да е моментът, в който се пенсионирате за това, колко време ще издържат спестяванията ви.

Вижте още: Тази инвестиция никога не е губила пари!

Да кажем, че с цената на много лишения, постигната добра доходност и ранен старт, някак си сте успели да спестите 1 милион лева, до навършване на пенсионна възраст.

Как е по-добре да инвестирате голяма сума пари еднократно или на части?

Ще приемем също така, че средствата ви ще продължат да са инвестирани на пазара, като ще теглите 100 000 лева в първата година след пенсионирането си и ще увеличавате сумата с 3% на година, колкото се предполага, че ще е инфлацията.

Сега ще покажем, колко ще са останалите средства след 30 години при посочената схема, като ще използваме доходността от щатския пазар, заради достатъчно дългата му история.

За случая на примера, ще вземем 10 въображаеми двойки, които са спестили сумата от 1 милион и са я инвестирали изцяло в широкия щатски индекс S&P 500, като първата от тях стартира с инвестицията си през 1977-ма година, а всяка следваща двойка – една година по-късно.

Ще се изненадате колко голяма е разликата в наличните средства на двойките след 30 години.

Три от десетте двойки на практика ще са свършили спестяванията си преди приключване на 30-годишния период, само защото са избързали с една година, или са забавили с една година своите инвестиции. Останалите седем двойки, приключват тридесет-годишния период със спестявания между 500 000 и 3.2 милиона долара.

Трите двойки, приключили спестяванията си в рамките на посочените 30 години са били тези, стартирали инвестицията си през 1977, 1981 и 1986-та година. Общото и при трите е, че първите пет до десет години, на техните инвестиции, са се отличавали с по-ниска доходност.

„Перфектната буря“ за пенсионерите се е случвала при по-слаба доходност в началото на инвестиционния период, съчетан с тегления на средства.

Това е правило така, че тези двойки да изостават съществено и да не са имали възможност да наваксат зад останалите.

Най-слабо успешната двойка, пенсионирала се и инвестирала през 1977-ма година, на практика е свършила парите след 20 години. За сравнение, най-успешната, пенсионирала се и инвестирала само две години по-късно – през 1979-та година, след 30 години е разполагала с 3.2 милиона долара.

Интересен е фактът, че средната доходност на S&P 500 за тридесетте години от 1977 до 2006 година е била 12.48%, спрямо 11% за тридесет годишния период между 1979-та и 2008 година. Това, което е предопределило драстичната разлика в двата случая обаче, е бил фактът, че през първите пет години от двата периода, доходността на индекса е била 8.13% за периода 1977-2006, спрямо 17.36% за периода 1979-2008 година.

Какви са изводите от посочените случаи?

1. Инвеститорите е добре да не инвестират изцяло спестяванията си, защото могат да не уцелят най-добрия възможен период и в крайна сметка да останат без спестявания.

2. Добре е инвеститорите винаги да заделят необходимите им средства за поне две години в безрискови и бързо ликвидни инструменти.

3. Добре е пенсионерите да се целят към по-ниски тегления през първите години от своето пенсиониране, защото иначе заплашват „живота“ на своите спестявания.

Още по темата:

Време е за инвестиции на развиващите се пазари?

Тази инвестиция никога не е губила пари

Защо щатските индекси могат да са лоша инвестиция следващите години?