Погледите на инвеститорите ще са насочени почти изцяло към утрешното заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ). Очаква се регулаторът на еврозоната да започне да обмисля дали финансовата криза е отминала и как ще продължи с нормализирането на лихвената си политика.

Близо десетилетие на помпане на пари във финансовата система оказа съществено влияние върху финансовия сектор и върху банките, които регистрираха сериозни загуби, следствие на отрицателните лихви по депозитите в размер до -0.4%.

Казано по друг начин, банките плащаха за да държат ресурс в рамките на централната банка, нещо невиждано досега в историята.

Подобно на Федералния резерв на САЩ и на централната банка на Англия обаче, ЕЦБ ще трябва да прецени дали инфлационният натиск е достатъчно стабилен, а ръстът на икономиката на еврозоната достатъчно самостоятелен, за да се справя от тук нататък без помощ.

Основната тема на дебата е дали е по-добре централните банки да поддържат големи баланси и широкообхватни политически инструменти, или е по-добре да оставят всичко на свободния пазар и да ограничат функциите си до регулаторни.

"Размерът на балансите на централната банка никога няма да е такъв, какъвто беше преди кризата", според Сами Чаар, главен икономист в Lombard Odier в Женева, цитиран от CNBC.

Екипът на ЕЦБ вече преразглежда рамката на паричната политика, според длъжностните лица от еврозоната, запознати с въпроса, които поискаха анононимност. Говорителят на ЕЦБ отказа коментар.

Управителният съвет на ЕЦБ започва двудневна среща във Франкфурт в сряда, за да определи политиката си. Мерките на стимули, направиха така, че в момента има почти 2 трилиона евро свръхрезерви, в сравнение с нула преди кризата. 

Как ЕЦБ се очаква да прекрати политиката си на отрицателни лихви?

Очаква се ЕЦБ да прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти през 2020 г. и да започне да плаща лихви по депозитите осем месеца след това, смятат икономисти.

Повишенията на лихвите може да започнат през септември следващата година и лихвите по депозитите да се повишат до 0.25%  до края на 2020 г. от -0.4% в момента. Не се прогнозира промяна в паричната политика на ЕЦБ на заседанието ѝ утре.

Банкерите от централната банка направиха голяма стъпка този месец като намалиха месечните покупки на активи до 15 млрд. евро (17 млрд. долара). Стойността на изкупените облигации ще достигне до безпрецедентната сума от около 2.6 трлн. евро в края на годината, а лихвите отново влизат във фокуса на вниманието.

Някои от представителите на банката вече публично обсъждат стратегиите за комуникация не само по отношение на първата стъпка по прекратяване на политика на отрицателни лихви, но и по отношение на следващата - темпа на увеличение.

„Досега насоките на ЕЦБ относно бъдещето се фокусираха само върху момента на първото увеличение на лихвите, но когато лятото на 2019 г. приближи, регулаторът ще трябва да даде по-ясна насока за пазарите какво да очакват по отношение на това колко бързо ще нарастват лихвите в средносрочен план“, заяви Кристиян Тоедман, икономист в Dekabank във Франкфурт.

Какви са рисковете за икономиката на еврозоната

Италианската бюджетна криза се изкачва до първото място в списъка с опасения на участниците в проучването, тъй като доходността по италианските облигации се покачва, а официалните представители на Европейския съюз изразяват недоволството си от плановете за увеличаване на разходите.

„Политическата ситуация в Италия е най-големият риск за икономиката на еврозоната, но не е ясно какво може да направи ЕЦБ по въпроса“, коментира Асад Зангана, икономист в Schroder Investment Management в Лондон.

Според анализатори, напрежението на търговския фронт носи рискове по отношение на бъдещото развитие на икономиката в световен мащаб. Макар че еврозоната не е пряко засегната от конфликта между САЩ и Китай, то двустранните мита заплашват да разрушат световните вериги за доставки, да забавят темпа на разширяване на китайската икономика, като така може да пострада и търсенето по целия свят.

„Засега е разумно да се мисли, че лихвите ще се повишат през септември следващата година, но повишаването на доходите в еврозоната не успява да се трансформира в по-висока инфлация, а и все още не е напълно ясно как ще се отразят проблемите в търговията и Brexit“, обобщават икономистите, анкетирани от "Блумбърг".

С гарантирането на инвеститорите, че завръщането към нормалната парична политика ще следва постепенен подход, ЕЦБ посочи, че няма да се откаже от всички инструменти, въведени след финансовата криза. Един от инструментите, които могат да бъдат запазени, са целевите дългосрочни операции по рефинансиране, които ще осигуряват на банките финансиране най-малко и през цялата 2020 г.

Още по темата:

Какво се очаква от ЕЦБ?

Инфлацията в еврозоната се ускори над целите

Инфлацията във Великобритания се ускорява до 2.5% за юли