Портфолио мениджъри знаят как да купуват акции. Това върху което трябва да поработят обаче е да се научат как да ги продават. Повечето от тях са ужасни в продажбата на акции.

Ако има един съвет, с който Джак Швагер (известен инвеститор и автор на редица финансови бестселъри) би обобщил всичко най-важно в търговията и той трябва да е ограничен до седем думи, то той би звучал така: „Знайте къде ще излезете, преди да влезете”.

Редица изследвания сочат, че професионалните мениджъри не закриват своите позиции, дори и да очакват тези активи да поевтинеят. Тяхната логика е, че инвестирането трябва да е дългосрочен процес и като такъв, инвеститорите винаги ще спечелят.

Проблемите обаче, при този начин на мислене, са по няколко направления. На първо място не всички инвеститори разполагат с инвестиционен хоризонт от да кажем 30 години. На някои могат да им предстоят значителни по размер покупки, примерно на имот след пет години, а други могат да се пенсионират след десет. И в двата случая, правилното таймиране на пазара, както по отношение на влизането, така и на излизането, може да е критично за достигане на инвестиционните цели.

Ново изследване сочи, че паричните мениджъри проявяват изключително забележителни умения по отношение на това да подбират добри активи. Проблемът обаче, възниква при решенията им какво да продават. Нещо повече, изследването стига до извода, че случаен подбор на активи, които да се продават, може и да е по-доброто решение, отколкото целенасочения им избор.

Има асиметрия между покупките и продажбите. Решенията за покупка са ориентирани към бъдещето, благоприятни за аналитичен процес, който изглежда последователен и количествено измерим.

Продажбата на акции в портфейла изостава. Тя е базирана на ретроспективната природа и изглежда подвластна на поведенчески отклонения и пристрастия, което води след себе си до чести грешки. Тоест, според проучването, професионалните инвеститори до голяма степен са податливи на психологически капани, често преписвани основно на непрофесионалните трейдъри.

На управляващите активи често им липсва каквато и да е разумна аналитична рамка или стратегия за продажба, като се използват груби правила въз основа на инстинкта, или предчувствия.

Всъщност най-често срещаната причина за продажба е да се купи следващата голяма инвестиционна идея. Това усилие за преследване на други акции, или активи, които изглеждат горещи е рецепта за тотално бедствие, се казва още в изследването.

Проучването е направено между 2000 и 2016 г. на база на сделките на 783 управлявани портфейла със средна стойност от около 573 милиона долара. Изследователите са оценили над 4.4 милиона сделки.

Още един интересен резултат. Съпоставен портфейл със случайни продажби на активи, надминава по доходност портфейл с управлявани продажби с 50 до 100 базисни пункта през следващата година.

Също толкова интересен е фактът, че съставен портфейл, правещ случаен подбор и продажба на акции не успява да реализира доходност, като тази на мениджърите. Тоест те показват истински умения при покупката на активи, за разлика от продажбата им.

Още по темата:

UBS: Инвестирайте парите си на фондовите пазари

Как да търсите по-добра доходност от тази на депозитите?

Бик или мечка - ето как да изберете страна