Снимка: YouTube

Поведенческите финанси влизат все по-често в полезрението на инвестиционната общност в търсене на "успешната формула" за инвестиции. За да научим повече за този нов дял от икономиката, се обърнахме към д-р Боян Иванчев*, експерт в сферата и автор на редица финансови книги.

В инвестиционните среди се шушука, че 90% от индивидуалните инвеститори губят средствата си на фондовите борси. Реален ли е този процент и кое го предопределя?

Изследвайки финансовите пазари с методите на поведенческите финанси и невроикономиката аз използвам статистически данни – платени и общодостъпни. Всички мои твърдения и анализи се базират на съществуващи статистически данни и собствени експерименти и анализи. Анализирайки успеваемостта на самостоятелните инвеститорите в инвестиционни (взаимни) фондове със 100% експозиция в акции бих споделил (много важно е да уточним, че тук става въпрос не за доходността на самите фондове а за доходността реализирана от активното влизане-излизане във фондове от страна на инвеститорите), че тяхната средна годишна доходност за 20 годишен период (1996-2016) е равна на 3.98%.

В същото време средната годишна доходност на индекса S&P500 за същия период е равна на 10.16%. Двете стойности на средната годишна доходност са номинални т.е. преди средната годишна инфлация за същия период, която е равна на 2.65%. Сами виждате, че след приспадане на инфлацията, доходността, която реализират самостоятелните инвеститори във взаимни фондове е изключително ниска и ще бъде по-малка от доходността на обикновените банкови депозити за същия период, при изчисляване на сложна лихва.

Разбира се, това не означава, че не трябва да се инвестира на капиталовия пазар. Но не трябва да се инвестира самостоятелно а да се поверяват парите на фонд мениджъри и частни банкери или към инвестирането да се подходи като основна работа на пълен работен ден и по никакъв начин да не се принизява до обикновено залагане и игри на щастието. Самостоятелното инвестиране и влизане и излизане в инвестиционни фондове,  е свързано с повишена честота при самостоятелните инвеститори – пряк резултат на когнитивната психологическа склонност към свръхувереност.

Тази повишена честота е свързана с повишени трансакционни разходи и съответно намаляване на доходността на инвестициите на самостоятелните инвеститори. Склонността към свръхувереност на българските инвеститори изследвах и показах в първата си книга „Всеки може да инвестира успешно: ако избегне илюзиите и ирационалното поведение“. В книгата разглеждам пример на базата на изследван 6 годишен период и над 400 000 сделки сключени на БФБ АД и повече от 2 000 000 ордера.  

Как инвеститорите могат да повишат шансовете си за успех на финансовите пазари и до колко изучаването на поведенческите финанси биха помогнали за това?

Съгласно част от предния ми отговор – трябва да се подходи към инвестирането като към основна работа на пълен работен ден. Пълен работен ден на финансовите пазари означава поне 12 часа пред мониторите, време за осмисляне на информацията. Осмислянето става не чрез бързи отговори от машинните търсачки а чрез целенасочено и пълно изчитане на достъпните източници и подходи за рационално инвестиране на финансовите пазари. Има достатъчно доказателства и статистика за това, че над 50% от случаите на загуба на финансовите пазари са предизвикани от психологически фактори. По никакъв начин тези психологически фактори – когнитивни психологически склонности и емоционални действия – няма как да бъдат овладени за кратък период. Така както не можете за кратък период да станете коремен хирург.

Къде грешат най-често инвеститорите и учат ли се от грешките си?

В книгите е описано, че винаги трябва да се прави post mortem анализ на предприетите инвестиции и влизане на пазара. Но истината е че преди този анализ има pre mortem анализ. И в двата анализа самостоятелните инвеститори много често се провалят защото е изключително трудно сам да се анализира заинтересования. Това е подобно на един човек да си направи сам психоанализа. Това е трудно постижимо и за квалифициран психолог. Поради това при големите инвеститори има няколко вида лимити и няколко нива за вземане на решения при промяна на инвестициите, избор на акции и процентно съотношение. Това при самостоятелни инвеститор не е възможно или много рядко се случва. И да. Инвеститорите не се поучават от грешките си или това се случва рядко защото се включва изключително мощната психологическа склонност „сега ще бъде различно“ в не малко от случаите усилвана от склонността към свръхувереност и оптимизъм.

Много брокери препоръчват на инвеститорите да тестват търговията първо на "хартия", като си направят демо сметка. Какво мислите по този въпрос?

Изцяло погрешно мнение, което води до загуба на пари и нервно разстройство. Понякога като пряк резултат се получава загуба на семейното богатство, развод и разбит живот. Като създател на Българска невро-когнитивна лаборатория ООД, изследвах реакцията на мозъка при различни доброволци с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс и специално оборудване на Nordic Neuro Lab и чрез създадена от мен психологичческа парадигма за вземане на решение с хипотетични пари и реални достатъчно категорично и ясно се установи, че мозъчната активация при хипотетични и реални пари е различна. Когато участниците вземат решения с реални пари се забелязва значително по-голяма активност в областта на медиалният префронтален кортекс и предния гирус цингули. Тази находка е достатъчна като научно доказателство за да бъде научно потвърдено заключението, че при вземане на решения с реални пари когнитивните функции на човешкия мозък са засилени и не са сравними със случая когато решението се базира на избор с хипотетични пари.

Ако съдите по психологията на пазара в момента, можем ли да очакваме формиране на нова криза на финансовите пазари и по-лоша ли би била тя от предходната?

Има определена настройка при някои хора – да се опитват не да прогнозират, а да предричат бъдещето на финансовите пазари. Тези, които предричат или се правят на прорицатели избързват с прозренията си и обикновено те са силно песимистични или силно оптимистични. Това поведение аз наричам склонност към прорицателство. Има не малък брой такива хора, които познават само един сектор от икономиката и неговото влошаване според тях задължително трябва да доведе до крах и нова световна финансова криза. Има много такива хора и в България. Към настоящия момент аз не намирам макроикономически и секторни данни и причини да очакваме крах на финансовите пазари и нова световна финансова криза. Това че икономическата активност е променлива е иманентна черта на икономическите процеси, които по същество са процеси от отделни хора и големи групи хора т.е. психологически и силно волатилни.

Разбира се, на пазарите винаги могат да се появят „черни“ лебеди. Ако имперското поведение на Русия – олицетворявано от г-н Путин - доведе до по-силно военно-политическо напрежение и противопоставяне, заедно с трудно предвидимите и непостоянни твърдения и поведение на президента на САЩ г-н Тръмп, е възможно да се засили търсенето на по-ниско рискови активи с всички свързани с това последствия за финансовите пазари.

Чуват се все повече гласове за задаваща се продължителна рецесия. Има ли основание за това и какви са шансовете да бъде избегната рецесията?

Към настоящия момент не виждам отчетливи индикатори за силна и продължителна световна рецесия.

Ако можете да сведете успешната формула за инвестиране до три съвета - какви биха били те?

Манекенките отговарят че са красиви защото пият много вода, спят и се хранят здравословно. Финансовите пазари и процеса на инвестиране са изключително сложна система. Система която е стохастична т.е. случайна и всяко нейно лапидаризиране и примитивизиране звучи като желание да се спечелят клиенти, на които за кратко време можем да обясним как да изкарат милиони и съответно ние да получим хонорар за тези „съвети“. Аз не мога да си позволя да примитивизирам тази толкова сложна система и да дам три съвета.

В първата си книга „Всеки може да инвестира успешно: ако избегне илюзиите и ирационалното поведение“ се постарах да дам най-доброто от себе си, за да предпазя инвеститорите и трейдърите от ирационалното поведение и неговите пагубни за финансовото ни здраве резултати. Работя изключително упорито и както Ви казах, създадох невроикономиката в България с цел да съм полезен на инвеститорите и трейдърите в страната, както и на всички, които желаят да инвестират на финансовите пазари.  Или в обобщение – така както аз не се опитвам да си направя пломба на зъба самостоятелно, тези които не работят само и изключително в областта на финансовите пазари не бива да инвестират самостоятелно. Поздрави на всички манекенки.

*Д-р Боян Иванчев има двадесет и пет годишен опит във финансовата сфера. През 1993 г. започва работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В различни финансови институции последователно е дилър, главен дилър и директор управление “Ликвидност и пазари”. През 2001 г. управлява 80 млн. евро портфейл от ценни книги на външни пазари. В периода 2005–2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя на Р България. Към момента е заместник-председател на СД на „Адванс Екуити“ АД – фонд за дялово инвестиране, преподава „Поведенческа икономика“ в УНСС и създава невроикономиката в България като използва изследвания на мозъка с функционален ядрено-магнитен резонанс.

Завършва средно образование в Чехословакия, висше и докторска степен придобива от Warsaw School of Economics. Специализира в Deka Bank Hold., Bayerische Landesbank, ATTF Luxembourg, Harvard Kennedy School of Government, Chinese Academy of Governance, ENA-Paris.

Публикува първата българска книга за поведенчески финанси “Всеки може да инвестира успешно ако избегне илюзиите и ирационалното поведение”, „История на българския капиталов пазар 1862-1948 г.“ и глава It’s Not Money Until It’s Postmoney в книгата “The Future of Business: Critical Insights into a Rapidly Changing World from 60 Future Thinkers“. Иванчев разработва нова теория за парите, публикувана от Emerald publshing “Postmoney theory: value function in the domain of postmoney”.