От години инвеститорите преминават от активно управлявани взаимни фондове към пасивни такива. В отговор на това, активните фондове все по-често посягат към намаляване на таксите и комисионите. Все повече стават експертите, които смятат, че този род инвестиционни схеми заслужават втори шанс. Особено в среда на повишена глобална несигурност и волатилност, времена в които активните фондове имат склонност да се представят по-добре.

През последното десетилетие индексните фондове, чиято цел е да дадат на инвеститорите пазарна доходност, а не да я превишават, печелят популярност, набирайки десетки милиарди инвестиции, голяма част от които дойдоха директно от активните фондове.

Една от основните причини за тяхната широка популярност са ниските такси, които продължавата да се понижават, следствие на ценовата война между тях. Появиха се дори предложения, като от инвестиционния гигант Fidelity, с нулеви разходи в момента, а стъпката се очаква да бъде последвана от други колоси, включително и  Charles Schwab.

А разходите са изключително важни за инвестиционните фондове. Защото всеки процент годишна такса, която инвеститорите плащат на управляващите дружества, на практика намалява реализираната им възвръщаемост. Тоест при 1% разход и доходност от 11%, на практика инвеститорите ще получат 10% за една година.

И именно високите такси и комисиони на активно управляваните фондове, в съчетание със системно лошото им представяне, под пазара, накара много от техните клиенти да погледнат към нискоразходни индексни фондове.

В исторически план само малка част от активно управляваните фондове се справят с препятствието на високите такси, като системно бият пазара, което да компенсира този им недостатък.

Отговорът на активните фондове - намаляване на таксите си. Това, поне математически, повишава шансовете им да реализират по-голяма доходност на своите клиенти. Всъщност средното претеглено съотношение на разходите за такси на активните фондове с голям капитал в САЩ е намаляло с почти една трета, от 0.92% през 2004 г. до 0.65% днес, според Morningstar.

"Ако намалите разходите, има по-голяма математическа вероятност да биете бенчмарка", казва Тим Паулин, старши вицепрезидент на Touchstone Investments.

За съжаление, дори и с по-ниските разходи днес, повечето активни фондове все още изостават зад пазара. Миналата година само около една трета от активно управляваните щатски фондове, следени от Morningstar, се представят по-добре от индексите фондове в сектора си.

Въпреки това, евтините активни фондове дават на инвеститорите много по-добър шанс да победят пазара, отколкото по-скъпите опции. През последните пет години най-евтините по отношение на таксите фондове - са донесли на инвеститорите доходност от около 9.4%, на фона на 4.4% за тези с най-високи такси и комисиони.

Така че, ако искате да се опитате да победите пазара с активен фонд, то определено би следвало да търсите при фондовете с по-ниски такси (най-малкото, за да имате по-голям шанс). Ето някои активни фондове с добра история и ниски такси:

Vanguard Wellington Fund (VWELX)

Основан през 1929 г., Vanguard Wellington е най-старият фонд на Vanguard. Портфолио мениджърите Едуард П. Буса и Джон С. Кеог, са на мястото си повече от десетилетие. Това помогна на фонда, който се препоръчва от Morningstar, да носи на инвеститорите средна възвръщаемост от близо 11.9% през последното десетилетие - което е над възвръщаемостта от 9.9%, определена, като праг от  Morningstar.

T. Rowe Price Equity Income (PRFDX)

Този фонд, който се фокусира върху дивидентните акции, смени своите портфолио мениджъри през 2015 г. Но фокусът на новия мениджър Джон Лийнхан се запазва към намиране на ценни компании от финансовия сектор, заемащ тегло от около 25%, както и сектора на здравеопазването и технологиите.

Разходните норми от 0.65% също са доста ниски.

American Funds American Balanced F1 (BALFX)

Друг фонд във формата на Vanguard Wellington, American Balanced, притежава около 60% акции и 40% облигации. Със съотношението на разходите от 0.65%, фондът превъзхожда своя бенчмарк - категорията за умерено консервативни фондове на Morningstar, с почти 2% за период от десет години.

Управляван от екип от 11 мениджъри, фондът инвестира предимно в акции на сините чипове и облигации от инвестиционен клас, като някои от най-големите му позиции включват Microsoft, UnitedHealth Group и Berkshire Hathaway, според Morningstar.

„Харесва ми, че този фонд е много последователен“, казва Джефри Голдън, финансов съветник от Ню Йорк, като добавя: "Мениджърите също имат много собствени средства, инвестирани във фонда заедно с акционерите."

Dodge and Cox Stock Fund (DODGX)

Основан през 1965 г., този фонд се стреми да инвестира в компании с добри перспективи за дългосрочен растеж, които са подценени от фондовия пазар, според Morningstar. Със своите ниски такси от 0.52%, фондът е донесъл средна възвръщаемост от 17.3% на инвеститорите за последните десет години, превишавайки широкия щатски индекс S&P 500 с повече от половин процентен пункт.

Фондът, също така разчита на инвестиции с атрактивни оценки, които след като се купят се държат дългосрочно - средно то осем години, според Morningstar. Неговите най-големи залози са финансите и здравеопазването, като всеки от тях представлява почти 25% от портфейла.

T. Rowe Price QM U.S. Small-Cap Growth Equity (PRDSX)

След като мениджърът Судхир Нанда пое ръководството на фонда през 2006 г., той последователно превъзхожда своя бенчмарк, надминавайки S&P 500 с 2.7 процентни пункта годишно през последното десетилетие.
Създаден през 1997 г., фондът класира потенциалните инвестиции на базата на оценка, качество и инерция, което води до широко диверсифициран портфейл от около 300 акции. Докато Burlington Stores, Teledyne Technologies и Heico Corp. са най-големите позиции в портфейла на фонда, нито една от тях не съставлява повече от 1.25% от портфейла му.

С цената си от 0.79% и добро представяне в исторически план, той е добра опция за инвеститорите, които търсят експозиция към по-малки компании, смятат пазарни наблюдатели.

Още по темата:

Защо да изберете индексен фонд пред хеджфонд?

БФБ отчаяно се нуждае от ливъриджнат фонд върху SOFIX

Възраждат ли се инвестициите в пасивни фондове?