Близо година от началото на търговската война между САЩ и Китай вече се появиха първите по-сериозни предупреждения и предварителни оценки кои икономически отрасли са загубили най-много. Базираният в Хонконг китайски ежедневник South China Morning Post, издаван на английски език, припомни, че всичко започна в средата на юни миналата година, когато президентът Доналд Тръмп предупреди, че ще наложи високи вносни мита на китайски стоки на обща стойност 34 млрд. долара от 1 юли. Заканата беше изпълнена и в отговор Китай наложи същата санкция за внос на стоки от САЩ.

Първите стоки, които пострадаха, бяха ключови за китайската икономика, като електрически превозни средства и компоненти за тях и за други вносни автомобили, а за американската - износа на соя и суров петрол.

Последваха нови мита и равносметката към края на ноември, преди да бъде сключено 90-дневно примирие от 1 януари 2019 година, след като Пекин и Вашингтон се договориха да започнат преговори, сочи, според агенция „Ройтерс", че САЩ облагат с между 10 и 40 процента с вносно мито китайски стоки на обща стойност 250 млрд. долара, а Китай начислява мито със същите проценти върху американски стоки на обща стойност 110 млрд. долара. И по този начин от по-високите мита са пострадали стоки на двете страни за общо 360 млрд. долара. След приключилите в петък поредни преговори във Вашингонт, източници на „Блумбърг", запознати със ситуацията, казват, че ще има ново 90-дневно примирие, докато не се подпише споразумението, през което няма да има ново увеличение на митата, но едва ли да има намаление.

Така след девет месеца от началото на търговската война, брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай рязко се забави, в Съединените щати също се появиха признаци на забавяне на икономиката, а пазарът на дълга сочи за предстояща рецесия. Търговската война засегна и световната икономика, въпреки че все още подробни разчети не са правени, само прогнози за общи глобални загуби, доближаващи над 2 трилиона долара до средата на 2019 година, според Световната търговска организация (СТО). Поскъпването на стоките и услугите заради търговския конфликт в крайна сметка се прехвърля върху потребителите чрез повишаване на крайните цени на дребно.

Може би това е отчасти и причината, поради която президентът Тръмп вече не може да оказва натиск върху Китай с нови мита, въпреки негативния търговски дефицит от над 500 000 млрд. долара, тъй като това ще засегне икономиката още повече и ще повиши инфлацията. Освен това, новите президентски избори наближават, а и Тръмп има много добри шансове да бъде преизбран за втори мандат, според агенция „Блумбърг".

Кои са икономическите отрасли, който са най-засегнати от търговската война между САЩ и Китай:

1. Производство на автомобили. Един от отраслите, които пострадаха най-много от търговския конфликт между Китай и САЩ, е автомобилната индустрия, и по-специално големите три автомобилостроителни гиганта от Детройт - General Motors, Ford Motor и Fiat Chrysler Automobiles, както и Tesla, които са с добри пазарни позиции на китайския пазар. През 2018 г. Китай повиши вносните тарифи за автомобили, внасяни в страната, от 15% на 40%. След това продажбите на американски автомобили в Китай рязко спаднаха.

И докато трите компании от Дейтрот повишиха цените средно с между 10 000 и 15 000 долара, моделите S и X на Tesla поскъпнаха с 20 000 долара от 1 юли миналата година след въвеждането на по-високи мита за първата група стоки от САЩ. Най-болезнено търговското напрежение между Вашингтон и Пекин ще бъде за Ford, чиито автомобили са най-широко представени на китайския пазар.

2. Телекомуникации и технологии. Китайският производител на смартфони и комуникационна техника Huawei се конкурира на световния пазар с Apple Inc. много месеци преди началото на търговските спорове между САЩ и Китай. След като беше обявено 90-дневното примирие на търговската война, на 1 декември миналата година главният финансов директор на Huawei беше задържан в Канада по обвинение в опит да заобиколи наложените на Иран санкции. Сам по себе си този инцидент стана много показателен за две конкурентни световни компании и има по-глобално значение в контекста на търговската война между САЩ и Китай.

Китайската Huawei реагира, като заведе дело срещу Apple чрез американската компания Qualcomm. В резултат производителят на чипове Qualcomm спечели делото срещу Apple в Китай. Компанията поиска да бъде забранена продажбата на няколко модела iPhone в страната. От Qualcomm дори допълниха, че е получено решение от съда във Фуджоу за забрана да се внасят и продват в Китай моделите телефони на Apple iPhone 6S, iPhone 6S Plus, iPhone 7, iPhone 7 Plus, iPhone 8, iPhone 8 Plus и iPhone X. Според мотивите на съда, устройствата на Apple нарушават два патента на Qualcomm, свързани с технологиите за редактиране на снимки и сензорно управление през дисплея.

Пазарни анализатори казаха пред „Блумбърг", че Apple и други американски компании, които имат бизнес в Китай, трябва да бъдат много внимателни, тъй като преди да бъде прекратена търговската война, тя може да им донесе много загуби чрез различни санкции.

3. Селско стопанство. Селскостопанските продукти, включително зърнените култури, семената и плодовете, са сред първите основни продукти в експортната листа на Съединените щати за Китай, според данни на офиса на търговския представител на САЩ. По окончателни данни през 2017 г. износът на САЩ на тези стоки на китайския пазар е за около 13 млрд. долара.

Тъй като напрежението в търговските отношения между двете страни се увеличава, доставките на соя са изложени на много висок риск. Традиционно Китай е определян за най-големия вносител на соя от САЩ, като общата сума на внесената щатска соя възлиза на повече от 1 милиард долара годишно. Първите по-високи мита, които китайските власти въведоха, бяха върху вноса на соя от САЩ. Американските фермери се оказаха в трудна ситуация, тъй като имаха огромни количества соя, които не можеха да продават.

4. Финансови компании. Въпреки че финансовите и инвестиционните компании не са пряко засегнати от наложените от Тръмп тарифи, още от миналата година те започнаха да преразглеждат своя бизнес, инвестиции и портфейли, опитвайки се да оценят потенциалните рискове и отрицателните последици от търговската война между двете страни.

Според анализа на Tax Foundation увеличените с 10 на сто вносни тарифи за стоки на обща стойност 37.5 млрд. долара ще доведат до намаляване на БВП и заплатите с 0.,1%, както и до намаляване на заетостта със 79 хил. работни места в дългосрочен план. В резултат на това редица инвестиционни компании, позовавайки се на подобни прогнози, започнаха да намаляват своите активи в САЩ и да търсят възможности в чужбина.

5. Енергетика. Въведените вносни тарифи имат отрицателно въздействие и върху енергийния сектор на САЩ, в който доставките на стомана и алуминий играят важна роля в изпълнението на различни проекти, включително изграждането на тръбопроводи, вятърни и слънчеви инсталации.

Въвеждането на вносни мита за стоманата и алуминия (първите метали), предложено от Тръмп, означава не само по-високи разходи за тези проекти, но и по-високи цени за потребителите. Освен това, в дългосрочен план това може да доведе до намаляване на търсенето на чиста възобновяема енергия, предупреждават пазарни анализатори.

6. Потребление. Компаниите, произвеждащи потребителски стоки, също страдат от отрицателните последици от търговската война между двете страни. Въвеждането на по-високи вносни тарифи се отрази негативно върху редица потребителски стоки в Китай, след което рязко се повиши кредитният риск и в този сектор.

От по-високите мита беше засегнат и пазарът на недвижими имоти в Китай, който след две години на непрекъснат растеж показа спад, заради по-строгите регулации за правене на бизнес, ограничителните мерки за контрол на цените и засилената конкуренция. Увеличаването на данъчните ставки, което се случи по-бързо от очакванията, както и повишаването на инфлацията, накараха много китайски предприемачи да търсят възможности за инвестиции в чужбина.

И въпреки, че САЩ изпитват значително по-малко щети от търговската война в областта на потреблението, но дори и тук компаниите изпитват трудности, най-вече заради поскъпването на стоките и услугите за крайните потребители.

Доставките на продукти с марката Gillette, които се произвеждат извън САЩ, вече намаляват и компанията трябва да оцелее в условията на ожесточена конкуренция, особено в областта на луксозните продукти. С въвеждането на вносните тарифи ситуацията с продуктите на Gillette, произведени в САЩ, също ще бъде доста сложна, тъй като заради по-високите мита, се увеличават и цените на суровините за Gillette, като например метала за производство на остриетата за бръснене и епилиране.

Друга американска компания, Nike, използва евтина работна ръка в Азия. В същото време Виетнам се превърна в основен доставчик на спортни обувки, тъй като почти половината от марките, се произвеждат в тази азиатска страна. Тези обувки вече поскъпнаха и може да ес окажат твърде скъпи за американските потребители. В същото време, ако други страни започнат да реагират на действията на Китай, продуктите на Nike ще бъдат изложени на риск в чужбина, и американската компания може да загуби до 18% от продажбите си в Китай, още повече, че през последните няколко години се наблюдава спад на стоките на Nike за сметка на европейските й конкуренти Adidas и Puma.

Източници: South China Morning Post, Экономика, Ройтерс и Блумбърг

Още по темата:

Тръмп: До няколко седмици ще знаем дали ще има сделка с Китай

Ford планира да пусне над 30 нови модела в Китай в следващите 3 години

СТО понижи прогнозата си за растежа на световната търговия през 2019 г.

Китай ще предприеме решителни мерки за укрепване на икономиката