Снимка: iStock

Броят на IPO-тата в Европа се понижи до най-ниското си ново от близо десетилетие насам, пише "Блумбърг".

На европейските капиталови пазари са дебютирали само 84 компании, а общата стойност на първичните публични предлагания е най-ниската от 2013 година насам.

Според анализатори, основните причини за свиването на борсовите дебюти са свързани с несигурността на капиталовите пазари и ескалиращите глобални търговски конфликти. На европейските капиталови пазари има и структурни проблеми, които допълнително ограничават търсенето и предлагането на нови акции.

Сривът на IPO пазара на Стария континент през последните години доведе и до спад в общия брой на публично търгуваните компании. За периода от 2000 до 2018 година те са намалели с близо 30%, по данни на британската инвестиционна компания Schroders.

"Ако тази тенденция се задълбочи, това може да доведе до много опасни прецеденти. Повечето печеливши бизнеси ще предпочетат да се финансират с частни средства, вместо да излизат на борсата. Това означава, че изборът на инвеститорите ще бъде ограничен до все по-малко и все по-некачествени акции", коментира главният анализатор на Schroders Дънкан Ламонт.

Пазарите на Стария континент са на път да изпаднат в омагьосан кръг, тъй като липсата на качествени технологични компании води до отлив на капитали и инвеститори, а това от своя страна намалява търсенето на нови публични предлагания.

"Пазарът в момента е доста плитък от гледна точка на т. нар. "компании-лидери". Докато в САЩ основен двигател на борсовия бум беше технологичният сектор, в Европа той е все още в начален етап на своето развитие", коментира Гарет Макартни от UBS.

Европейските компании по принцип листват на борсата по-голяма част от капитала си, заради по-строгите регулаторни изисквания. Това означава, че за тях е много по-трудно да постигнат рязко поскъпване на акциите в първите дни и седмици след IPO-то.

"Напоследък в Европа все по-често се случва акциите на компаниите да поевтиняват след борсовия им дебют, а това отблъсква спекулативно настроените инвеститори, като например хеджфондовете", казва Ейдриън Люис от HSBC Holdings.

Като цяло, ако структурните проблеми се задълбочат, пазарната конюнктура няма да може да реши проблемите на капиталовите пазари на Стария континент.

"Инвеститорите ще трябва да се задоволят с некачествените предложения, а големите фондове, които разполагат с необходимия капитал, ще могат да инвестират в каквото поискат, дори и да не е борсата. Така в крайна сметка, неравенството може и да се задълбочи още повече", прогнозира Дънкан Ламонт от Schroders.

Още по темата:

Всичко за предстоящото IPO на Slack

Г. Шилинг: Вече сме в рецесия, но тя ще е мека

Колко загубиха финансовите пазари заради търговската война?