Снимка: Pixabay
Учените прекарват много време за проучвания и експерименти и употребяват много сили и умения, за да направят ново откритие. Понякога, обаче, се случва учен или обикновен човек да направи важно откритие съвсем случайно. Спомнете си за падналата на главата на Нютон ябълка и гравитацията, въпреки че този факт се оспорва.
Има и друга група открития, които са направени случайно или по погрешка, но за сметка на това имат световно и масово приложения. От 18-те случайни научни открития, според Business Inside, които са променили света, има и пет, които привличат любопитството, тъй като имат много масово приложение по целия свят.
Ето и топ 5 на случайните открития:
1. Кардиостимулатор и по известен като песмейкър. За първи път способността на електрическия ток да предизвиква въздействие върху мускулите като ги активира е забелязано от италианеца Луиджи Галвани. През следващите години руски учени изследват особеностите на въздействието на електрическия импулс върху сърцето.
През 1958 година съвсем случайно група учени изобретяват устройство, което спасява милиони човешки живота по света. Две година по-рано, през 1956-та, екип от Нюйоркският държавен университет в Бъфало работи върху устройство, което ще помогне да се запише ритъмът на сърцето на човек. Един ден в лабораторията шведски учен с фамилията Грийнблат свързва към устройството грешен резистор. Електрическите импулси, създадени от резистора, много напомнят как бие човешкото сърце.
Осъзнавайки колко обещаващо е това, ученият започна да работи върху устройство, което да е толкова малко ,че да се побере в човешкото тяло. През 1958 г. усилията завършват с успех и малкото устройство за първи път е тествано на кучета, а по-късно изобретението е патентовано, за да се направи решителна крачка към дълголетието на много хора.
2. Царевични люспи. Началото на най-популярната зърнена закуска започва в началото на XIX век. Собствениците на санаториума „Бътъл Крик" в щата Мичиган, САЩ, д-р Джон Харви Келог и неговият брат Уили Келог готвели някакво диетично ястие от царевично брашно за пациентите си. Веднъж им се наложило да отсъстват от санаториума и когато се връщат, откриват, че царевичното брашно е започнало да се влошава. Братята все пак решават да направят тесто от брашното, обаче то се рони и разпада на парчета и трохи. Въпреки това, експериментално го опичат и за яхна изненада се оказва, че някои парченца са станали много леки, други са придобили приятна хрупкава текстура.
Тези люспи са предложени на някои пациенти на д-р Келог като ново ястие и поднесени на трапезата, залети с мляко, които след години стават една от най-популярната зърнена закуска. По-късно братът Уили добавя захар към зърнените люспи, за да направи вкуса им по-приемлив за много хора. Така през 1894 г. оригиналните царевични люспи са патентовани от американския лекар Джон Харви Келог. През 1906 г. Келог започва масово производство на нов вид храни и основава собствена компания.
3. Микровълновата печка. Колкото и невероятно да се струва на някои, но и микровълновата печка е измислена почти случайно. За това как точно инженерът-изобретател Пърси Спенсър е направил своето голямо откритие, се разпространяват много легендите. Според някои източници твърдят, че като преминавал покрай мощен магнетрон (електронна радиолампа, която генерира микровълни), той почувствал как сладкишите в джоба му. Според друга версия, Спенсър загрява сандвич на магнетрон. Каквато и да е истината, важното е, че никой преди него дори и идея не е нямал да използва микровълново излъчване за приготвяна и подгряване на храна.
Това се случва, когато Спенсър е работил в Raytheon, щата Масачузетс, през 40-те години. Той прави изобретението си, което, въпреки всички предишни негови успехи в страната, го прославя в целия свят. Патентът за микровълновата печка е издаден през 1946 г., а първата микровълнова фурна, наречена Radarange, е пусната на пазара през 1947 година.
Тогава печките са били обемисти - почти колкото човешки ръст, тежали са повече от 300 кг, и са били много различни от микровълновите печки, които използваме днес. И цената им била доста висока - около 3 хиляди долара. Серийното производство на домакински микровълнови печки стартира през 60-те години на XX век, които са на по-достъпни цени (около 500 долара) и сравнително малки по размери.
4. Пеницилинът. Стотици човешки животи са спасени след като започва употребата на антибиотици в медицинската практика. Откриването на пеницилин спомага да бъдат спасявани хората от болести, които са се смятали за нелечими до началото на 20 век.
Заслугата за откриването на пеницилина принадлежи на ученият-медик Александър Флеминг, който е бил професор в лабораторията на болницата Св. Мария в Лондон. Основната тема на неговата научна дейност е свързана с растежа и свойствата на стафилококите. Той прави откритието си на пеницилин случайно.
Преди това Флеминг не беше особено известен, напротив. Веднъж, като оставя неизмити чаши с бактериални култури на работния плот, няколко дни по-късно той забеляза образувалата се по съдовете плесен. Той бил провокиран от факта, че в пространството около мухъла всички бактерии са били унищожени. Затова Флеминг нарича откритието си пеницилин.
След провеждането на голям брой експерименти, ученият бил убеден, че това вещество може да убие различни видове бактерии, вкл. и патогенни в човешкия организъм.
5. Картофеният чипс. Известно е, чипсът е бил изобретен случайно от Джордж Крам на 24 август 1853 г. в курорта Саратога Спрингс, където е работил като готвач в ресторанта в Moon's Lake Lodge. Според различни източници, една от най-често поръчваната храна от менюто са били пържените картофи.
Веднъж на вечеря железопътният предприемач Корнелий Вандербилт върнал поднесените му пържени картофи, тъй като щял да стане „твърде дебел". Главният готвач Крам решил да се пошегува с предприемача, нарязал върнатите картофи с дебелина на хартия и ги изпържил отново.
„Новото" ястие се харесало на предприемача и приятелите му. Рецептата е наречена „Саратога чипс", на името на готвача. След известно време чипсът става най-популярното ястие, което се поръчва в ресторанта.
Още по темата:
Кои фирми плащат най-много на стажантите си
Кои са световните лидери по регистрирани патенти
Топ 10 на най-иновативните университети в света за 2018 година
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.09 | ▲0.26% |
USDJPY | 148.63 | ▲0.50% |
GBPUSD | 1.29 | ▼0.15% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.31% |
USDCAD | 1.44 | ▼0.38% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 41 892.90 | ▲1.37% |
S&P 500 | 5 698.38 | ▲1.69% |
Nasdaq 100 | 19 935.80 | ▲1.90% |
DAX 30 | 23 336.00 | ▲2.51% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 84 195.50 | ▲0.26% |
Ethereum | 1 929.84 | ▲1.03% |
Ripple | 2.43 | ▲3.21% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 67.16 | ▲0.51% |
Петрол - брент | 70.54 | ▲0.56% |
Злато | 2 984.98 | ▼0.04% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 556.88 | ▼0.92% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.60 | ▼0.28% |
Germany Bund 10 Year | 127.30 | ▼0.20% |
UK Long Gilt Future | 91.90 | ▼0.07% |