Снимка: iStock

Шистовата революция от последните 10 години изстреля Съединените американски щати към върха в енергетиката. Но за инвеститорите това не носи щастие, пише CNN.

Макар че Щатите днес са най-големият производител и на петрол, и на природен газ, акциите в енергийния сектор са големият губещ. Енергийният сектор на S&P 500 генерира обща възвръщаемост, включително дивидентите, от едва 6 процента през 2019 г. и се превърна в най-слабия сектор на щатските пазари.

Тенденцията не е нова. Това ще бъде осмата година от последните девет, в която енергийният сектор се справя по-зле от широкия пазар, според Реймънд Джеймс.

От началото на десетилетието енергийният сектор повишава стойността си с едва 34 процента, според данни на Refinitiv. Това е значително по-зле от който и да е от общо 11 сектора в S&P 500. Следващият - суровините - се покачи с пет пъти повече. А технологичните акции се изстреляха с почти 400 процента.

Хронично слабото представяне на енергийните акции се дължи най-вече на ниските цени на петрола и природния газ. Шистовият газ отключи огромни количества от тях, но сега светът се къпе в тях. "Шистовите компании са жертва на собствения си успех", каза Боб Макнали, президент на консултантската компания Rapidan Energy Group.

Компаниите в сектора инвестираха много, за да направят САЩ водещия производител в света. И теглиха толкова много кредити, че сега няма какво да споделят с акционерите под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции. Някои от тях не издържаха под планината от дълг и фалираха по време на срива на цените през 2014-16.

"Да си голям производител и да имаш печеливш енергийен сектор са две различни неща", казва Макнали, бивш енергиен съветник на президента Джордж Буш.

Затова не е и изненадващо, че най-зле представящите се акции през това десетилетие са от енергийния сектор: Devon Energy и Apache.

Влияние оказват и климатичните промени, които заедно с притесненията за достигане на пика на употребата на петрол, намаляват апетита за акции в сектора. И в момента виждаме как множество инвеститори излизат.

Дори и суверенният фонд на Норвегия, който натрупва своите $1 трилион благодарение на петрол, постепенно продава инвестициите си в компании от бранша.

Излишък

Невъзможно е да кажем с точност как ще се развие следващото десетилетие за енергийния сектор. Но ниските цени, слабият баланс и климатичните промени най-вероятно държат отговора.

Цените на природния газ остават ниски, основно заради излишъка в предлагането. Петролният бум в Пермският басейн в Западен Тексас само засили излишъка.

Цените остават ниските още от края на 2014 г., когато ОПЕК наводни пазара и петролът в крайна сметка се срина до едва $26 за барел.

Оттогава ОПЕК, заедно със страни като Русия, обърнаха посоката и започнаха да ограничават производството, за да намалят излишъка и да подкрепят цените. Усилията им успешно покачиха петрола до около $70 за барел, но те все още са далеч от постигнатия през 2008 г. пик от $140.

Макнали смята, че излишъкът на пазара ще продължи и през 2020 г., което ще постави таван над цените на петрола, както и на акциите на енергийните компании.

Междувременно климатичните промени създават нови проблеми за компаниите, а наскоро Goldman Sachs стана първата голяма щатска банка, която започна да отказва нови заеми с петролни проекти в Арктика.

Източник: Money.bg