Източник:  www.darikfinance.bg

Вярно ли е, че Еврокомисията ще спре парите за България по две оперативни програми? Докато президентът Плевнелиев казва, че това е възможно, ЕК отрича да има подобни намерения. Татяна Ваксберг от Deutsche Welle търси каква е истината.

Засега спиране на пари няма да има, но проблемът на ЕС с България си остава. Така може да се обобщи резултатът от проверката след изказването на президента Плевнелиев, който вчера обяви че: "От Европейската комисия разбирам, че още две оперативни програми са на път да бъдат спрени - „Транспорт” и „Конкурентоспособност”. Това е катастрофа за държавата в най-тежкия момент".

Часове по-късно от ЕК отрекоха да имат такива намерения. Това заяви пред БНТ Ширин Уилър, говорителка на Европейската комисия. От думите ѝ стана ясно, че на дневен ред е не спирането или пускането на пари по определени програми, а обсъждането на Споразумението за партньорство между България и ЕС - стратегически документ за предстоящите десет години, в който се говори и за плащанията по всички програми, които ЕС ще отпуска на България.

Най-тревожното

Както поясни пред БНР бившият директор на Европейския институт Юлиана Николова, „без да е прието Споразумението, не можем да пуснем новите програми. Без него не може да бъде одобрена нито една програма“.

По думите на Юлиана Николова българското споразумение е било представено на 2 април. От тази дата е започнал да тече тримесечен срок, в който Европейската комисия трябва да предприеме една от следните три стъпки: „да го одобри, да върне коментари, които да бъдат отстранени, или да го върне за преработка. На нас е върнато в най-тежката част - за преработка“, казва Николова и добавя, че преработката води естествено до забавяне на целия процес. Но не това е най-тревожното, посочва експертът. Най-обезпокоителното, според нея, е, че голяма част от забележките на ЕК не могат да бъдат отстранени.

Според Димитър Бечев, директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика, въпросът не опира до пари по тази или онази програма, а до цялостното недоверие, с което в Брюксел гледат на България. „Цялата система на европейската интеграция почива на принципа на доверието“, казва Бечев в интервю за Deutsche Welle. И добавя: „В българския случай Европейската комисия вижда, че няма място за доверие, защото България предлага формален подход и произвежда хартия, вместо да се стреми да запълни дефицита на доверие“.

Поуките

Експертът припомня и още нещо: по време на 7-годишния преговорен процес за еврочленство „с България и Румъния се преговаряше като с партньор, който знае, че щом е поел един ангажимент, значи трябва да го изпълни. А щом е казал, че вече го е изпълнил, значи това е вярно. Нищо подобно. В България и Румъния просто заместиха реалната политика с отчетничество и потьомкинови села“. /При управлението на Екатерина Велика, граф Потьомкин е строил декори на села с щастливи селяни, за да убеди императрицата, колко добре живеят руснаците/.

Според Бечев, ЕС си е взел поука от българския и румънския случай, което пък води до промени в преговорния процес със страните от Западните Балкани: след всеки поет от тях ангажимент Брюксел следи доколко той реално се изпълнява.

На въпрос дали очаква в близките месеци да бъдат спрени парите по някои от европрограмите, Бечев отговаря, че не изключва подобен сценарий - колкото и да е трудно да се правят прогнози при предстояща нова Европейска комисия и ново правителство в София. „Въпросът е как ще убедим останалите страни от ЕС в това, че сме сериозна държава, която е достигнала определено ниво на зрялост“, посочва Димитър Бечев, директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика.