Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

Изводите след Варна: По-малко вина на природата, повече човешки грешки. След бедствието гражданите се оказаха много по-адекватни от управляващите, които заложиха на нелепи изказвания и прехвърляне на топката. Три дни след трагедията, при която проливните дъждове взеха единадесет жертви във Варна и в Добрич, централната и местната власт все още не са направили много повече от първоначалните грозни нападки една към друга пред лицето на бедствието. Анализ на ситуацията още няма, още по-малко има намерения за поемане на отговорност. Плахите реплики, че трябва да се работи за превенцията на бъдещи подобни случки, се заглушават от други реплики - че пари няма.
Няма още и оценка на щетите, а изводът от последните дни е, че гражданите, неправителствените организации и бизнесът се показаха много по-адекватни, солидарни и бързи от администрацията и организираха събиране на средства (над половин милион лева са събрани само от дарителски  SMS-и), на стоки от първа необходимост и храна за засегнатите и за стотиците доброволци, които помагат за разчистването на засегнатите райони редом с професионалистите от ресорните служби.

Банката за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще увеличават капитала й, правата на акционерите на КТБ ще бъдат отнети. Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й "Креди агрикол България" стават държавни. Средствата за практически национализацията на двете банки ще бъдат осигурени от държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това стана ясно от съобщение на БНБ, разпространено в неделя следобед. БНБ поставя и "Креди агрикол България" под специален надзор и назначава двама квестори в нея. Капиталът на акционерите на двете банки (в случая едната е собственик на другата) ще бъде отписан и ще бъдат отнети правата им. След това ще се премине към увеличение на капитала, като то ще се поеме от ББР и фонда. Всичко това трябва да се случи до 20 юли 2014 г. На 21 юли в 9.00 ч. КТБ и дъщерната й "Креди агрикол България" ще отворят, се посочва още в съобщението на БНБ. Така след успешно проведените преди едно десетилетие преструктуриране и приватизация на банковия сектор кръгът се завъртя и се стигна до национализация в сектора, но в случая с КТБ това изглеждаше най-вярното и бързо решение, което да успокои цялата банкова система.

Повечето останали активи не са интересни за инвеститорите, а продажбата на други беше спряна от държавата. През миналата година приватизация в България е нямало. Този основен извод може да се направи от отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за 2013 г., след като правителството прекрати процедурите за някои по-големи предприятия. Тенденцията продължава и през тази година, след като досега не е продадено нито едно голямо дружество. Приключени са били едва седем продажби, пет от които за миноритарни пакети акции и две за имоти частна държавна собственост. Договорените плащания са за 3.7 млн. лв., като почти цялата сума е в парични средства, а минимална част е под формата на компенсаторни инструменти. Това обаче е малко повече от 2% от заложените 160.3 млн. лв. за миналата година. За 2012 г. договорените плащания бяха 264.2 млн. лв.

Вестник Сега

Доброволци и дарители се изправиха срещу бедствието. Правителството не създаде национален кризисен щаб и не отблокира от Държавния резерв помощни средства.Гражданите се самоорганизираха и се втурнаха да помагат на пострадалите от потопа във Варна и Добрич. В квартал "Аспарухово" на доброволни начала през изминалите три дни работиха над 1000 младежи. Само за 24 часа чрез SMS на националния дарителски номер 17 777 бяха събрани над 600 хил. лв., а в цялата страна се организираха пунктове за събиране на помощи за пострадалите. Големи и малки фирми даряват храна, вода, лопати, ботуши, дрехи. Във Варна помагат и германски студенти от местния Медицински университет. Най-активен в организирането на доброволците е БЧК.

"Монд": Кристалина Георгиева с шанс да стане "външен министър" на ЕС. Парижкият в. "Монд" сложи българската еврокомисарка по бедствията и авариите Кристалина Георгиева сред възможните кандидати за върховен представител на ЕС за външната политика на мястото на британката Катрин Аштън. Според изданието това може да бъде компромисно решение в пазарлъка за високите постове в ЕС, който предстои на срещата на Европейския съвет на 26-27 юни. Пакетната сделка може да придобие следния вид: подкрепяният от Германия и Франция Жан-Клод Юнкер да оглави ЕК. Великобритания, която е против него заради увлечението му по федерализма, може да бъде утешена чрез избиране на датската премиерка от левицата Хеле Торнинг-Шмит за председател на ЕС на мястото на Херман ван Ромпой, чийто мандат изтича в края на ноември. Тя е омъжена за британец. Освен това Дания по много въпроси споделя британските позиции - например не членува в еврозоната. Това дразни Франция, но Германия смята, че не е задължително представител на еврозоната да оглави Европейския съвет. Възможно е към тази комбинация да се добави и кандидатът на Полша Радек Шикорски за върховен представител на ЕС за външната политика. Ако не бъде постигнат компромис с британския премиер Дейвид Камерън, "Монд" вижда резервен вариант: бившият италиански премиер социалист Енрико Лета да стане председател на ЕС, а Кристалина Георгиева да оглави европейската дипломация. Тези твърдения се засилили през последните дни. Не е ясно обаче кой би издигнал кандидатурата на Кристалина Георгиева.

Вестник Труд

Държавата и общините вече харчат средно по 24 млн. лева дневно, показва статистиката на Агенцията по обществени поръчки. Това е с 800 000 лв. повече в сравнение с 2013 г. От началото на годината до сега са подписани 11 255 договора или по 65 средно на ден. Средната стойност на всеки един от тях е 369 613 лева. Общо местната и централна власт са договорили за изхарчване близо 4,16 млрд. лева от началото на годината. За сравнение за цялата минала година са подписани договори за 8,47 млрд. лева, а през 2012 г. - за 5,72 млрд. До момента 2013 г. беше обявена за една от най-силните по харчене на средства заради изтичащия срок на европейските програми. От Националното сдружение на общините в България обясняват, че тази тенденция продължава и през 2014 г. Обявените с пари от ЕС поръчки от началото на годината са 1127 при близо 3060 броя за цялата 2013 г. Стойността им не е известна. Най-много държавни, общински и европари са отделени за големи доставки на стойност над 180 000 лева. Търговете с такава цел са за общо 1,7 млрд. лева. Следващата по стойност група поръчки са големите строителни с 1,14 млрд. лева.