Източник:  www.darikfinance.bg

Руският външен министър посети София. Спирането на строителството на газопровода "Южен поток" от София под натиска на САЩ и ЕС предизвика досада в Москва. За това как българските лидери се опитаха да изгладят негативния ефект от замразяването на важния за Русия проект в София пише специалният пратеник на "Комерсант" Елена Черненко.

Според източниците на "Комерсант", близки до руската делегация, пътуването на Сергей Лавров в София имаше всички шансове да се провали. То се планираше през пролетта, но на 8 юни българският министър-председател Пламен Орешарски под натиска на САЩ и ЕС обяви за спирането на изграждането на "Южен поток", което силно подразни Москва. За Русия газопроводът има първостепенно значение: решението на София заплашва "Газпром" със замразяването на проекта за доставките на газ за Европа, заобикаляйки Украйна, и следователно запазването на зависимостта на основното направление за износ от отношенията с Киев. С особено недоумение в Русия възприеха това, че българските власти, които продължително време се противопоставяха на опитите да се попречи на строителството на "Южен поток", промениха позицията си след посещението на американските сенатори начело с Джон Маккейн.

Но в крайна сметка беше решено визитата да не бъде отменяна, още повече че от България, която преживява остра политическа криза, започнаха да идват обнадеждаващи сигнали за съдбата на "Южен поток". Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че никой не е замразявал строителството на тръбата. В защита на "Южен поток" дори се изказа Бойко Борисов – бивш премиер, а в момента лидер на опозиционната партия ГЕРБ, която има шанс да победи на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври. Той заяви, че ще проведе нов повторен търг за избирането на компания, която да строи газопровода /първият беше спечелен от руската "Стройтрансгаз" на Генадий Тимченко и българската "Газпроект Юг"/, но самият проект няма да го замразява.

Кацайки в София /полетът продължи по-дълго от обичайното, защото министерският самолет заобикаляше въздушното пространство на Украйна/, Сергей Лавров първото нещо, което направи бе да отиде да се срещне с българския премиер Пламен Орешарски, а след това с президента Росен Плевнелиев. Около президентството руската делегация беше очаквана от две групи демонстранти. Едната с руски знамена и плакати в духа "Българите и руснаците са братя за векове" и "Ние подкрепяме "Южен поток", другата – със синьо-жълти и плакати "Лавров, долу ръцете от Украйна" и "Българските еколози срещу "Южен поток". Втората група явно надвикваше първата. Както научи "Комерсант", мнозинството от недоволните от визитата на руския министър бяха украинци, специално стекли се в София. На молбата да коментират своето идване тук, те отговориха с псувни.

Българските официални лица се опитаха да изгладят негативния ефект от историята с буксуването на "Южен поток". По думите на източник на "Комерсант", близък до руската делегация, и премиерът, и президентът са уверили Сергей Лавров, че напълно подкрепят този проект, а проблемът е бил в ЕК. От там заявяват, че проектът противоречи на нормите на Третия енергиен пакет на ЕС, изискващ разделянето на доставчиците на газ, на транспортни и добиващи компании, а също така свободен достъп на трети страни до транспортната инфраструктура.

Сергей Лавров вчера напомни, че договорът за "Южен поток" е бил сключен още през 2008, т.е. преди влизането в сила на Третия енергиен пакет. "Уважаваме Третия енергиен пакет и изхождаме от това, че ЕС и неговите членки имат пълното право да установяват всякакви правила на сътрудничество във всяка сфера на своя територия, но тези правила не трябва да се прилагат ретроспективно", каза руският министър. В Москва се надяват, че ЕК ще направи за "Южен поток" изключение от действащото енергийно законодателство на ЕС и ще приложи спрямо него принципът на екстериториалност, както това е било по отношение на проекта за Трансадриатически газопровод. Руският външен министър се надява, че "ЕК ще прояви разумен подход" и няма да "политизира ситуацията".

Неговият български колега Кристиан Вигенин се съгласи, че "Южен поток" има значение за енергийната сигурност на България, Югоизточна Европа и целия ЕС, но за съдбата на проекта се изказа доста размито: "Подкрепяме строителството на "Южен поток" в съответствие с европейското законодателство. Надяваме се, че активният диалог с ЕК ще позволи в най-скоро време да започнем строителството на газопровода на българска територия".