Сърбия и България имат икономическа и енергийна нужда от изграждането на газопровода "Южен поток". Само строителството на участъка от тръбопровода в Сърбия ще струва около 2 милиарда евро, а общата стойност на целия проект е 17 милиарда евро. Според сръбския външен министър Ивица Дачич приходите на Сърбия от транзита на газ ще възлизат на стотици милиони евро годишно. На среща в Белград Дачич и неговият български колега Кристиан Вигенин констатираха, че строителството на газопровода е от голяма полза за двете държави, особено за тяхната енергийна сигурност и стабилност.

Те смятат, че проектът трябва да продължи, ако разбира се, няма спорове по тази тема с Енергийната комисия (бел.ред. - така е в оригинала). Двамата министри заключиха, че Сърбия и България, както и другите държави, през които минават тръбите на газопровода, остават на позицията, че проектът трябва да бъде реализиран и че трябва да се договорят за това с Европейската комисия.

Същевременно в Москва дъщерната фирма на руския гигант Газпром, компания Центргаз, победи на търга за строителство на сръбския участък от газопровода "Южен поток", което само потвърждава, че Газпром не се отказва от енергийния мегапроект. Договорено е същата тази дъщерна фирма да работи и по строителството на тръбопровода на българска територия.

Руският външен министър Сергей Лавров днес ще посети България и ще разговаря с българския си колега Кристиан Вигенин, както и с премиера Пламен Орешарски. Русия се надява проектът за строителство на българската част от газопровода да бъде изпълнен. Проектът е отложен поради загрижеността на Брюксел, че с него се нарушават антимонополните закони на ЕС. Веднага след това Лавров ще замине в Словения, където се очаква да разговаря с домакините си за проблемите по строителството на "Южен поток". В Любляна Лавров ще се срещне с президента Борут Пахор, както и с вицепремиера и министър на външните работи Карл Ерявец. Руското външно министерство изтъква, че участниците в "Южен поток" трябва да "бъдат способни да изпълняват задълженията си" в строителството на газопровода, който ще докара руския газ през Черно море до България, Сърбия, Словения, Унгария и Австрия.

Експертите обаче се питат какво ще измислят сега Брюксел и Вашингтон, за да попречат на изпълнението на проекта. Както пише белградският в. "Политика", сред обществеността тези дни се говореше, че България е била принудена да стопира газопровода "Южен поток", за да предотврати финансовия крах на банковата система. В началото на миналия месец една американска агенция понижи кредитния рейтинг на България, след което в срок от 24 часа вложителите изтеглили депозити на обща стойност над 400 милиона евро. Заради това българската Първа инвестиционна банка останала без налични пари, а правителството под натиск трябвало да обяви, че приема да прекъсне строителството на газопровода.

Това е само потвърждение, че енергийният проект е подложен на голям натиск от европейската администрация и американските политици, но все пак надеждите се увеличиха след сключването на договора с Газпром във Виена за изграждането на австрийската част от газопровода. Договорът има още по-голямо значение, като се има предвид, че по тръбите на "Южен поток" Австрия ще транспортира и собствен газ. С включването на Австрия в проекта се губи монополната позиция на Газпром - причината, поради която Европейската комисия поиска да се прекъсне строителството.

Руският газ е необходим на Европа, потвърди и държавният секретар в унгарското министерство на външните работи Петер Сиярто, тъй като потреблението постоянно расте, а няма нови източници на този природен енергоносител. Страните от ЕС миналата година са внесли 140 милиарда кубически метра газ, а според прогнозите през 2025 г. нуждите от газ ще бъдат 168 милиарда, а през 2031 г. - 225 милиарда кубически метра./БТА