Националната стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки в България за периода 2014-2020 г. се явява един универсален, хоризонтален антикорупционен инструмент, инструмент за прозрачност, който да гарантира и ефективност на изразходването на бюджетните средства.

Това заяви вицепремиерът и министър н правосъдието Зинаида Златанова на пресконференция след правителственото заседание.

Вицепремиерът обърна внимание, че по отношение на Споразумението за партньорство с ЕК тази стратегия се явява едно от ключовите предварителни условия, за да може да тръгнат оперативните програми своевременно и да бъдат изразходвани средствата по правилен начин.

„Тази стратегия има пряко значение към управлението на европейските фондове в 7-годишния период, в който вече навлязохме“, заяви Златанова.

Вицепремиерът обясни, че стратегията има 5 области на действие те са -  в сферата на усъвършенстване на законодателството в съответствие с новите европейски директиви; мерки свързани с реалното прилагане на законите и нормите и въвеждане на успешни практики от ЕС; въвеждане на стандартизирани образци на документи; мерки за укрепване на административния капацитет; създаване на електронни обществени поръчки за подобряване системата за контрол.

„Нещо много важно, което предвижда стратегията, е развитието на централизираното възлагане на поръчки“, изтъкна Златанова.

Тя обясни, че се предвижда самостоятелен професионален орган към Министерство на финансите, който да администрира редица поръчки в различни сектори, които досега са били предмет на възлагане на множество възложители.  По този начин ще се постигне много по-голяма ефективност, изразходване на много по-малко бюджетни ресурси и по-голямо качество, както включително и по-голяма конкуренция.

Вицепремиерът акцентира и върху електронизирането на обществените поръчки, което е важно не само за прозрачността, но и с оглед на икономическата ефективност - за бюджета и за улеснение на бизнеса.

„Стратегията изрично има за цел да гарантира и еднаквото третиране на българските участници и тези от държави-членки на Европейския Съюз. Това ще се случи чрез ускорено взаимно признаване на електронни подписи и използването на т.нар. „trust list”, което ще способства за премахването на съществуващите технически бариери пред навлизането на европейски фирми на българския пазар“, обясни Златанова.