Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

БНБ пише специален закон и променя няколко заради КТБ. Централната банка опитва да изолира Фонда за гарантиране на вловете от несъстоятелнстта на банката за сметка на финансовото министерство. Чрез специален закон, суспендиращ по същество съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв. Схемата предвижда Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвиднст от централната банка. Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума. Освен това проектът на закон за преструктуриране на КТБ, с който "Капитал" разполага (виж прикачения файл), изолира Фонда за гарантиране на влоговете в процедурата за несъстоятелност на банката и основната роля да се поеме от Министерството на финансите. Според него, ако се стигне до процедура по фалит на КТБ, фондът няма да има право да назначава синдик, а това ще се прави от министъра на финансите или оправомощено от него лице, което да контролира и попълването на масата на несъстоятелността - нещо, което досега законово също е определено да се прави от фонда.

Над 13 млн. лв. дължи държавата за магистрала "Хемус". От началото на годината изпълнителят е внесъл три сертификата за извършена работа по отсечката Шумен – Белокопитово. Дни след като министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева отчете инвестиции за милиони в инфраструктура, стана ясно, че задълженията на държавата за строителството на магистрала "Хемус" вече са между 13 и 14 млн. лв. Сумата беше посочена от Петя Стоянова, зам.-директор по икономическите въпроси в дружеството - изпълнител на отсечката Шумен - Белокопитово, "Автомагистрали – Черно море". Заради забавените плащания работници от шуменската компания седмици наред протестират на обекта и пред областната управа във Варна. Недоволството продължи и в петък въпреки преведените дни по-рано 600 хил. лв. Три сертификата за извършени строителни работи е внесла до момента "АМ – Черно море" в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), заяви Петя Стоянова. Първият е подаден още в края на април и е бил разписан от всички страни, включително от представител на пътната агенция. По-късно от АПИ поискали строителната компания да изтегли документа и да подготви нов, но без дата. Той обаче останал без подпис от агенцията. Последният документ за извършено строителство е внесен този месец след поредицата протести на работниците в "Автомагистрали – Черно море" заради забавените плащания от държавата. От шуменската строителна компания твърдят, че пътната агенция е поискала заявените в него строителни работи да са на стойност до 5 млн. лв., защото толкова можела да разплати тази година. До момента ръководството на "АМ – Черно море" е пратило над десет писма до различни институции, но отговори няма. В неофициални разговори от пътната агенция обясняват, че няма пари, коментира Петя Стоянова.

БСП и ДПС не успяха да преодолеят ветото на президента за търговските вериги. Готвят се корекции, свързани с "по-силната позиция при договаряне". След като в петък присъстващите в парламента депутати от БСП и ДПС се оказаха недостатъчно, за да преодолеят наложеното от президента Плевнелиев вето върху поправките в законопроекта за защита на конкуренцията, въвеждащи регулация на отношенията доставчици-търговски вериги, в следващите три дни ще могат да се внасят корекции в текстовете, преди да влязат отново "на второ четене" в пленарната зала. По неофициална информация се очаква част от промените, които вносителите от БСП, подкрепяни от ДПС, подготвят, да бъдат свързани с прецизиране на критериите за определянето на "по-силна позиция при договаряне".

Вестник 24 часа

Греков иска да се одобрят проекти за още 160 млн. лв. Земеделският министър Димитър Греков ще поиска от Министерския съвет разрешение да бъдат одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони за още 160 млн. лв. Това ще стане, като бъдат увеличени таваните за т.нар. наддоговаряне, научи “24 часа”. За мярка 121 - “Модернизиране на земеделските стопанства”, ще може да се сключват договори за 15,4% над бюджета по нея при 7 на сто сега. Това означава допълнителни 80 млн. лв. Както “24 часа” писа, по мярка 121 има подадени 937 проекта за 126 млн. евро, от които са подписани само 3 договора от тандема Николов - Александрова. По останалите мерки таваните се вдигат от 19 на 19,9 на сто, което осигурява още 80 млн. лв. След отказа на Явор Гечев спешно трябва да се избере нов шеф на фонд “Земеделие”. Според запознати днес ще има УС на фонда. За нов шеф на “Земеделие” се обсъжда парламентарният секретар на министерството Атанас Добрев. Възможно е поста да поеме и сегашният зам.-шеф на фонда Николай Дачев. Уволненият Мирослав Николов пък правел опити да се върне с мотив, че само той може да разпише договори със задна дата по мерки 311 и 312.

Вестник Монитор

Софиянец гърмя с калашник на пълен с хора площад. 39-годишният мъж бил разярен и мъртво пиян. Софиянец е арестуван заради стрелба с автомат “Калашников” в центъра на монтанското село Лехчево. Инцидентът е станал в петък вечерта около 22 часа, пострадали хора няма, казаха от полицията.

Вестник Труд

Падат лихвите за потребителите. Лихвите при потребителските кредити, отпуснати през май, са били по-ниски в сравнение с април. При жилищните обаче има минимален ръст. Това става ясно от последната актуална статистика на БНБ. За месец средната лихва по заемите за потребление в левове се е понижила с 0,23 процентни пункта (п. п.) до 11,16%, а по тези в евро - с 0,32 п.п. До 8,89%. При жилищните кредити в левове е регистрирано повишение с 0,09 п.п. и лихвата е достигнала 6,65%. При евровите ръстът е с 0,24 п.п. до 7,10%.