Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

Директорите са си скъпи. В последните дни преди затварянето на КТБ висшите й мениджъри и роднините им са изтеглили поне около 2 млн. лв. През миналата седмица отстраненото ръководство на Корпоративна търговска банка беше хиперактивно. В началото на седмицата изпълнителните директори на банката сигнализираха прокуратурата срещу представители на неформалната организация "Протестна мрежа" и в. "24 часа", че са разкрили банкова тайна, с което са нарушили закона за кредитните институции. А в края на седмицата коментираха доклада на квесторите, като изразиха удовлетворение, "че публикуваните факти опровергават широко тиражираните от някои медии и отговорни длъжностни лица информации, които не отговарят на фактите, и целят единствено създаване на негативен имидж на КТБ АД и нейния мениджмънт". От двете писма лъха на загриженост към добруването на банката и клиентите й. Обяснява се, че всички проблеми за банката са почнали след влизането в нея на квестори, като преди това тя е кредитирала изключително консервативно и на това се е дължал качествения й портфейл. Длъжни сме обаче малко да попарим този грижливо граден имидж на безкористни мениджъри. Всъщност техните уверения в стабилността и доброто управление на банката рязко контрастират със собствените им действия. Според информация на "Капитал" членове на ръководните органи на банката и висши мениджъри в КТБ, както и техни близки роднини са изтеглили поне около 2 млн. лв. в последните дни преди затварянето й. Нещо повече - от публичните регистри излиза, че много от мениджърите в банката в дните преди 20-ти юни са се занимавали активно да уреждат свои дела, вместо да положат всички грижи за клиентите си.

Държавният бюджет няма да се актуализира. Здравната каса получи допълнително 225 млн. лв. с гласовете на БСП и ГЕРБ. Здравната каса ще получи допълнително 225 млн. лв., без да бъде актуализирана макрорамката на държавния бюджет. Това стана ясно след днешното извънредно заседание на парламента. Промените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) бяха приети от БСП и ДПС. Част от ГЕРБ бяха в пленарната зала, но не участваха в гласуването. "Атака" отсъстваха. Ремонтът на държавния бюджет беше отхвърлен на второ четене още в парламентарната ресорна комисия с 5 гласа на БСП. Впоследствие беше решено проектът изобщо да не се обсъжда в пленарна зала и той отпадна от дневния ред. За да избегнат актуализацията на бюджета във вида, в който Министерският съвет я бе предложил, БСП избраха нов подход за намиране на необходимите средства за касата. Между двете четения бяха направени промени в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета на здравната каса, с които предлoжиха допълнителните пари да се осигурят от икономии по други пера. Измененията предвиждат 10% от заложените трансфери към държавните ведомства и 5% към общините да бъдат задържани от правителството и да бъдат трансферирани към бюджета на НЗОК.

Вестник Сега

Депутатите орязаха със 17% парите на министерствата. Най-голям ще е ударът при МВР, МО, здравното и регионалното министерство. Служебният кабинет ще има ограничени възможности да поема допълнителни разходи, след като парламентът отказа да подкрепи предложената от кабинета "Орешарски" актуализация на държавния бюджет. Бюджетите на министерствата ще бъдат орязани със 17%, като ситуацията е особено рискова при МВР заради бежанската криза. Не е ясно и дали ще стигнат допълнително отпуснатите пари за бедствия на фона на лавинообразно растящите сметки за нанесените щети от наводненията. Още отсега експерти и политици очакват, че актуализацията на държавния бюджет ще бъде тема номер за 43-тото народно събрание. За края на годината се отлага и развръзката с КТБ. Това се разбра на последното заседание на 42-рото народно събрание. В последния си ден депутатите одобриха само отделни поправки, свързани със завишаването на разходите на НЗОК. До орязването на бюджетите на министерствата се стигна след категоричен отказ на БСП да допусне завишаване на планирания за тази година дефицит.

Щетите от наводненията са поне половин милиард. България чака отговор от Европейската комисия за активиране на Фонда за солидарност. 490 млн. лв. са щетите, нанесени от наводненията това лято до 21 юли. Това каза пред "Сега" директорът на "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Николай Николов. Това означава, че сумата ще нарасне още, когато се опишат щетите от миналата седмица в Габрово и Северозападна България. Страната ни се надява на помощ от Фонда за солидарност на ЕС, но и вчера не бяха съобщени подробности за искането. Експерти са изготвили доклад за щетите, който е бил утвърден от Министерския съвет миналата сряда, обясни Николай Николов. Според него днес докладът трябва да пристигне в Европейската комисия и от там да ни върнат предложения как и с колко ще бъде подпомогната България. В последното пострадало място - Мизия, водата все още е прекалено висока и са нужни поне три дни, за да се оттече. Едва тогава ще започнат дейностите по разчистване.

Вестник 24 часа

Промени до последно в служебния кабинет. До последния момент продължиха рокадите на имена и постове в служебния кабинет, въпреки че преди дни екипът бе събран от президента Росен Плевнелиев на импровизирано заседание. Той ще обяви днес в 11 ч окончателния състав. Абсолютно сигурно е, че ще има трима вицепремиери, както и че икономиката и енергетиката няма да са отделни министерства. Служебното правителство трябва да повтаря като структура сегашното, защото тя е одобрена от Народното събрание. Няма проблем за добавяне на министри без портфейл, какъвто ще е Димитър Димитров - за изборите. Както "24 часа" съобщи, вицепремиери ще са Екатерина Захариева, която поема и икономическото министерство, Христо Иванов, който ще е и правосъден министър, и социалният Йордан Христосков. Но все още не била затворена възможността Захариева да е министър-председател. Сигурен бе и бившият син депутат Йордан Бакалов за вътрешен министър.

Вестник Стандарт

Нова такса - “без поръчител”. Събират по 60 лева на месец от клиентите, ако нямат гарант на заема. Броени дни след като поправките в закона за т.нар. бързи кредити влязоха в сила, финансовите институции, които предлагат подобни услуги, намериха начин да спасят печалбите си, алармираха читатели на "Стандарт". Преди месеци, по предложение на Георги Кадиев, който бе депутат от "Коалиция за България", Народното събрание наложи таван от 50% на годишния процент разходи (ГПР) по кредитите, което се прие бурно от бранша, който започна да говори за фалити. За да се застраховат, наложиха изискване за поръчител или обезпечение, които да намалят риска от невръщане на заема.