Източник:  www.darikfinance.bg

Служебният вицепремиер по икономическата политика и министър на регионалното развитие и инвестиционното проектиране Екатерина Захариева прокара лобистки интереси свързани със средствата по еврофондовете за пътища, които България ще получи в програмния период 2014-2020 г., пише БГНЕС.

В четвъртък, използвайки прикритието на т.нар. "Обществен съвет" към ръководените от нея две министерства, Захариева пренареди приоритетите по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г., като дори отвори темата за метода на изграждането на Лот 3 на автомагистрала "Струма". Зад действията на служебния министър открито прозират лобистки интереси на ключови партийни фактори в ГЕРБ и близки до тях пътно-строителни фирми.

До 2020 година България трябва да получи от еврофондовете 1.604 млрд. евро за изграждане на пътища и жп-инфраструктура. Заради благоприятния ефект за околната среда, Европейската комисия изисква половината от парите да се инвестират в железопътна мрежа. Така излиза, че за магистрали през 2012 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов и от министъра по европейските фондове на ГЕРБ Томислав Дончев са били договорени между 750-800 млн. евро. От тях около 500 млн. евро, трябва да се заделят за изграждането на 15-километровия тунел, част от Лот 3 на АМ "Струма", който трябва да осигури преминаването през Кресненското дефиле.

През пролетта най-големите български строителни компании, чрез свои лобисти, обаче стартираха кампания за промяна на модела, по който ще се строи Лот 3 на АМ "Струма". Камарата на строителите, Сдружение "Българска браншова асоциация за пътна безопасност", Българска браншова камара "Пътища", Сдружение на пътните инженери и консултанти, Сдружение "Българска асоциация интелигентни транспортни системи" и Университетът за архитектура, строителство и геодезия се обявиха за разширяване на съществуващия път през Кресненското дефиле, който се явява алтернативен на тунела.

Този вариант включва серия от малки тунели, виадукти, а на места трасето трябва да се качи на височина от няколкостотин метра, т.е. стойността няма да е много под индикативната цена за 15-километровия тунел. Като "говорител" на лобистите за алтернативния маршрут се изяви дори бившият съветник по сигурността на Бойко Борисов в МС – Румен Миланов.

Представители на браншовите и неправителствените организации, лобиращи срещу тунела, са част от т.нар. "Обществен съвет" към МРР. От изказването на регионалния министър Захариева, направено на заседанието на въпросния Обществен съвет, става ясно, че тя не е убедена в необходимостта от изграждане на тунел под Кресненското дефиле.

Прокарването на лобистките интереси от страна на вицепремиера Захариева определено няма да бъде прието еднозначно от Европейската комисия. Още преди две години от Главна дирекция "Околна среда" на ЕК изразяват мнение пред българските власти, че изграждането на тунела трябва да се разглежда като приоритет.

В началото на 2013 г. Комисията дори одобрява и апликационна форма за участъка, като изрично се посочва, че пари ще се отпуснат, ако магистралата минава през тунел. Брюксел подкрепя позицията на еко-организации, според които изграждането на алтернативен път чрез разширяването на сега съществуващия ще се окажат пагубни за околната сред.

Реалната причина родният строителен бранш да лобира преминаването през Кресненското дефиле да става по техните планове, е свързана с липсата на капацитет и опит на българските пътно-строителни фирми в изграждането на големи тунели, какъвто имат поне пет крупни европейски компании. Това признават представители на сектора.

Едно е сигурно, независимо от опитите за прокарване на лобизъм, нито Плевнелиев, нито Захариева, нито следващото правителство биха рискували изграждането на Лот 3 на АМ "Струма". Причината – ако магистралата с или без тунел не бъде готова до края на 2022 г., България ще трябва да върне всички пари, които ЕС е инвестирала в строителството ѝ.

Както се и очакваше служебният вицепремиер Захариева отряза и Северозападна България от европейски средства за пътища. Оказа се, че според регионалния министър, скоростният път Ботевград-Видин, част от международен коридор, свързващ магистрала "Хемус" с "Дунав мост 2" също трябва да се изгражда чрез заем, което ще забави строителство на трасето и на практика оставя развитието на северозапада на заден план за сметка този път на Североизточна България.

Причината – евросредствата, които ще останат от Лот 3 на АМ "Струма" трябвало да отидат за магистрала "Хемус". Цялата предизборна програма на бившия регионален министър Лиляна Павлова, която е водач на листата на ГЕРБ във Варна, е базирана на приоритетното строителство на АМ "Хемус".

На заседанието на Обществения съвет Екатерина Захариева обаче не пожела да признае, че изграждането на цялата магистрала "Хемус" с европейски средства е трудно защитимо пред Брюксел. Участъкът между Велико Търново и Варна не се разглежда като европейски транспортен коридор, каквото е изискването за отпускането на пари от европейските данъкоплатци. Отделно, трафикът, който се осъществява между Велико Търново и Шумен е около три пъти по-нисък от изискуемия за финансиране по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". Наред с това, както вече стана ясно, средствата за пътища за периода 2014-2020 са крайно недостатъчни, за да стигнат за изграждането на цялата АМ "Хемус". Така вариантите за строителството й отново се свеждат до тегленето на многомилионен заем в евро или увеличаване на съфинансирането от българска страна.

Покрай прокарването на лобистките интереси и пренареждането на приоритетите в пътното строителство, служебният вицепремиер, обяви, че магистрални пътища ще се тегли заем от поне 800 млн. евро през следващите шест години. С това си признание всъщност Екатерина Захариева неволно разкри, че твърденията на Бойко Борисов за това, как ако ГЕРБ управлява пътищата ще се строят с европейски средства, не отговарят на истината. /БГНЕС/