В момента страните от Централна и Източна Европа плащат близо 100 долара на 1000 куб. метра повече от средната цена на природния газ в Западна Европа. Причината е почти пълната им зависимост от един доставчик, показва изследване на Центъра за изследване на демокрацията, представено на конференция на тема "Рискове пред енергийната сигурност и завладяването на държавата в Европа".

За Румъния зависимостта от вноса на руски газ е 24,3 процента, за България е 90 на сто. За Украйна тази зависимост е 55 процента, а Молдова и Македония са 100 процента зависими от вноса на газ, показват данните от анализа на база данни от Еврогаз и Европейски географски форум.

Именно в Македония е и най-високата средна цена на природния газ - 564 долара за 1000 куб. метра газ според сравняваните в проучването страни от ЮИЕ. За Румъния средната цена е 399 долара, за Молдова - 400 долара, за Чехия - 503 долара, а за България - 458 долара, показват данните, предоставени от Центъра за изследване на демокрацията. Според анализа на експертите в България повече от 30 процента от населението няма възможност адекватно да отоплява домовете си поради високите цени на енергията спрямо доходите на гражданите.

Според представители на европейски научни центрове, които изнесоха лекции на форума, един от вариантите за преодоляване на зависимостта в енергийните доставки е формулирането на резервни квоти за страните - членки на ЕС в зависимост от нивата на тяхната уязвимост от спирането на доставките. Другият вариант според участниците във форума е да се увеличат инвестициите в европейската газова и електрическа мрежа. Разширяването на газовите хранилища и строежа на пристанища за втечнен газ могат също да подобрят ситуацията като дадат достъп до бъдещи алтернативни източници на газ, смятат експертите.

Според Центъра за изследване на демокрацията, за да се реализират тези идеи, е нужна обща енергийна стратегия, която да се координира на наднационално ниво и така да се преодолее инстинкта на страните-членки да преследват единствено собствените си енергийни интереси.

В контекста на продължаващия конфликт в Източна Украйна, Югоизточна Европа и Черноморският регион остават неподготвени да посрещнат адекватно нова енергийна криза. Около този извод се обединиха участниците във форума.

Има пряка връзка между енергийните доставки и сигурността на държавата, защото и в двете сфери има определена зависимост от външни фактори, каза при откриването на конференцията Велизар Шаламанов, министър на отбраната. Той направи паралел с бойните самолети, които са все още на въоръжение в българската армия. Те са руски бойни самолети и ние ги показваме с гордост заради способностите на нашите пилоти, но след повече от десет години разговори за тяхната модернизация и подмяна това все още не се е случило, коментира Шаламанов и добави, че по подобен  начин стоят нещата и с доставките на газ, при които все още страната ни е зависима само от един източник за внос.

Майкъл Рули, ръководител на секцията "Енергийна сигурност" в главното командване на НАТО в Белгия, отбеляза, че кризата в Украйна ни е припомнила няколко важни урока - че когато се говори за енергетика и енергийна сигурност географското положение все още е от решаващо значение и че газопроводите все още означават икономическа и политическа сила. Все повече става ясно, че газовите доставки са част от националната сигурност и то не само за Украйна, но и за много други страни в Източна Европа, отбеляза Рули. Ето защо според него освен военната солидарност, която предоставя НАТО, ЕС трябва да вникне и в необходимостта от нов тип солидарност - енергийната.